- Хайде, Елара, побързай! Ще закъснеем. Гостите вече чакат - каза притеснено баща ми. Той беше по-притеснен и от мен, а това беше моят ден. Денят, в който ще се омъжа за Джейкъб.
- Добре, татко. Просто съм много притеснена.
- Да не би да се отказваш?
- Не, в никакъв случай. Джейкъб е любовта на живота ми.
- Тогава какво има?
- Не знам как ще реагира на една новина.
- Болна ли си? Ще умреш ли?
- Новината е добра, но не знам дали сме готови.
- Можеш да ми споделиш, мила.
- Ще почакаш малко. Нека да отиваме - след тези мои думи хванах баща ми под ръка и тръгнахме към олтара. Не бях особено като нормалните булки, защото носех рокля до коленете ми, но поне беше бяла. Косата ми беше на голям кок, прихванат с фиби. Не поисках грим, защото това нямаше да бъда аз - никога не съм носила грим. Пуснаха сватбена музика. Като стигнахме до олтара татко даде ръката ми на Джейкъб и с него застанахме един срещу друг. Отчето заговори:
- Днес сме се събрали, за да свържем тези млади души. Нека първо кажат обетите си.
Джейкъб започна:
- Елара, любов моя, радвам се, че те срещнах. Още помня този ден сякаш беше вчера. Преди пет години, на първия учебен ден в колежа, ти се блъсна в мен на входа на аудиторията. Развика ми се, както ти кой друг, дори и досега, и влязохме в залата. Оказа се, че има само две места и се наложи да седим един да друг. След известно време решихме да не сме врагове и станахме приятели. С всеки ден, прекаран с теб, започвах да се влюбвам в теб, и затова спах с най-добрата ти приятелка. Тя взе, че забременя, но после се оказа, че бебето не е от мен, а от гаджето ти - Ерик. После ти скъса с него и реших да действам. Целунах те и ти ми отвърна. Станахме гаджета и се обичахме. Но аз съм най-големият тъпак на земята и затова направих една от многото ми грешки. Правих прекалено много грешки, но пак те убеждавах да се върнеш при мен, защото те обичам. Обичам те, Елара, и искам да прекарам живота си с теб.
- Джейкъб, и двамата допуснахме много грешки. При последната ти издънка исках да се самоубия. Много пъти. Не намирах причина да живея. Не се хранех, не излизах, само плачех. Стигнах дотам, че да живея при Ерик и Мая, въпреки че бях ужасен пример за четиригодишната им дъщеричка - Елена. Мая ме караше да ям, но аз не исках. И все пак се хранех, защото трябваше. Не се самоубия заради едно-единствено нещо. Само то ме поддържаше жива. Бебето ни. Бременна съм, Джейкъб.
- Аз...нямам думи. Много се радвам - вдигна ме във въздуха и ме завъртя.
- Нека продължим - каза отчето. - Ти, Джейкъб Смит, взимаш ли за своя съпруга Елара Сторм?
- Да - отговори Джейкъб.
- Ти, Елара Сторм, взимаш ли за своя законен съпруг Джейкъб Смит?
- Хиляди пъти да - изстрелян веднага. Сложихме си пръстените.
- Тогава ви обявявам за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката. - Джейкъб не чакаше втора покана и веднага ме целуна.
- Обичам те и винаги ще те обичам, Джейкъб - прошепнах в ухото му и пак го целунах.