Ипомея въртеше бързо педалите и не смееше да погледне назад. Падналите клони, листа и камъните по пътя хич не ѝ помагаха. Клоните на ниските храсти и дървета често я удряха по ръцете и лицето, но тя не им обръщаше внимание. Адреналинът бе притъпил всяко нейно усещане. Дишаше тежко, а сърцето и заплашваше да изскочи от гърдите ѝ. Тримата продължаваха да я преследват, макар и тя да имаше известна преднина.Виковете им обаче я караха да изтръпва от страх.
-По-бързо Том. - чу се вика на Рене- Настигни я.
Това накара Ипомея да извърне поглед през рамо само за да види на 100 метра зад себе си, как Том тича между дърветата с бясна скорост. Зад него се виждаха още две сенки.
Ея изтръпна и извърна лице напред. Само миг ѝ бе нужен, за да види падналия клон изпречил се на пътя ѝ. Но не успя да реагира навреме. Гумата на колелото се заби в дървото, а от скоростта инерцията я изхвърли напред. Ипомея полетя, а миг по-късно се стовари на рамо върху неравната земя. Силна болка като пожар лумна по лявото ѝ рамо. Ея издаде сподавен вопъл и остана да лежи, неспособна да се изправи от шок.
-Падна! - засмя се Том- Побързайте, спипахме я.
Ипомея събра цялата си останала сила и се завъртя на една страна. Надигна се на лакти и понечи да се изправи. Но тъкмо, когато стана на крака, и се опита отново да побегне, нечия ръка я сграбчи за якето и я блъсна в близкото дърво. Ея извика от болата в рамото ѝ, която отново бе пламнала от сблъсъка. Очите ѝ се насълзиха, но сълзите не успяха да потекът по страните ѝ, не и когато гротеската усмивка на Том се бе появила пред лицето ѝ. Той се надвеси над нея, изключвайки всеки нейн път за бягство.
-Най-накрая те хванах. - каза задъхан в лицето ѝ - Нима смяташе, че ще успееш да ми избягаш?
Ея не откъсваше изплашените си очи от неговите. Скоро се чуха още стъпки, преди Рене и Игор да се появят зад Том. И двамата се бяха задъхали и се усмихваха сякаш бяха ловци, най-сетне уловили своята плячка.
-Пърхота, зане как да си плюе на петите.- каза Рене приближавайки се иззад Том
Ипомея изви гръб и започна да се дърпа. Ръцете на Том я стиснаха в желязна хватка и я притиснаха към дървото.
-Пуснете ме!
Но опитите ѝ бяха отчаяни. Том имаше много по-голяма сила от нея.
YOU ARE READING
Watch
Mystery / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...
