01.04.2019
Понеделник
11:30
Гледна точка на Т/И:
Днес беше Фен срещата на BTS.
От толкова време си мечтаехме да сме на такава с момичетата! Бяхме на техни концерти, но никога на Фен среща. Въпреки, че Джимин се оказа кретен, аз все още бях Army и копнеех за този момент. Имахме билети с момичетата. Купихме ги още миналия месец с първите спестени пари от работата.
Т/И:
-Хей момичета... Ще ходим на Фен срещата днес, нали?
Памела:
-Не мисля че е добра идея след това, което се случи.
Т/И:
-Но ние го мечтаехме още от тийнейджърки! Стига де момичета! Всички искаме да отидем, нали така? А и дадохме толкова пари за билети! Само заради това няма да отидем, така ли?
Сибел:
-Да Т/И, ако не се чувстваш добре няма да отидем.
Т/И:
-Но аз съм добре. И много го искам, както и вие!
Памела:
-Добрез щом си съгласна....
Т/И:
-Е, какво чакате тогава? Хайде по-бързо да се преобличаме, срещата започва след половин час а ние още не сме готови!
........
12:05
Гледна точка на Джимин:
Тъкмо отвориха входа в залата. Влезнаха момичетата, когато започнаха да крещят и викат. Някои съм ги виждал, а други бяха нови. Усмихнах се на всички, помахахме с ръце и започнахме да даваме автографи.
Гледна точка на Т/И:
Точно бяхме пристигнали пред сградата задъхани, защото потичахме, когато двама бодигардове отвориха големите врати за да влезнат феновете. Посред тях беше една дребничка красива жена, която проверяваше билетите и пускаше фенките в залата. Дойде нашия ред и тя ни пусна вътре. Когато влезнах първо ми привлече вниманието Джимин. Беше с тъмно руса, почти кистенява коса, синя ризка, ушички на зайче седнал до Техьонг и Джънгкук.
Аз бях облечена с черни скъсани джинси, голям червен суичър, черна маска, червени кецове и червена шапка. Целта беше той да не ме познае. Мисля, че щях да се справя.
Изведнъж дойде ред на Сибел. Тя мина първо покрай Сокджин, говореха си около 1,2 минути след това вече беше до Юнги. След нея бях аз до Джин. Поздрави ме, попита ме от къде съм и на колко съм. Беше мило момче. Минах при Юнги, Памела вече беше до Джин а Сибел при Хоби. Доста се смееше Сибел, не се и съмнявам с Джей Хоуп. Той е един от най-забавните момчета в групата. С Юнги не говорехме нищо особено. Той си е малко затворен. Въпреки това ми направи добро впечатление, той беше вторият ми бияс от групата. Питате се кой беше първия...? Ами, не е трудно за разбиране.
Всички ми направиха много добро впечатление. Стигнах до Техьонги и той ме разсмя наистина много. Голямо детенце си е😊
След като минах Техьонг беше ред на Джимин. Той ме погледна право в очите, и май разбра коя съм. Беше мълчание в продължение на една минута, след като той промълви:
-Т/И?
-Извинете, името ми не е Т/И.
-Кого се опитваш да излъжеш?
Протегна се и дръпна маската от лицето ми.
-Знаех си че си ти! Моля те, искам да поговоря с теб!
Гледна точка на Джимин:
Не можах да се сдържа. Когато я погледнах в очите, просто разбрах, че искам да съм с нея. Толкова е невинна, нуждаеше се от грижи и любов! Както и аз. И знаех, че тя е тази, която можеше да ми ги даде, аз също бях готов на това за нея.
Т/И:
-Добре.
-Чакай ме на задния вход пред вратата!
Тя само кимна и отиде до Куки.
