Вече бяхме в колата му. По пътя слушахме музика и почти мълчахме. След известно време започна една доста хубава балада. Тогава той хвана ръката ми и през целия път се държахме за ръце.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше просто прекрасно. След 10 минути хванати за ръце, колата спря на едно много красиво зелено място. Тъкмо вече малко по малко се стъмваше. Той ме погледна в очите, усмихна се и ми каза:
-Ще слизаме ли?
-Да, мисля че мястото е много красиво. Слезнахме от колата и видях пред мен едно мъничко дървено мостче под което имаше рекичка. Беше толкова красиво, тревата вече поникваше. Той отиде до багажника на колата и извади одеало и една малка кошничка.
-Какво, нощен пикник ли ще си правим?
-Не ти ли харесва?
Аз се усмихнах и се доближих до ухото му:
-Много ми харесва. Той се усмихна и постели одеалото на меката трева. Аз взех кошницата и започнах да вадя храната от нея.
-Взел си плодов конфитюр? Знаеш ли от кога не съм яла?
-Радвам се че го взех. Всъщност се двоумях дали да го взема, но пък кой ли не обича? Плюс това е домашно, майката на Юнги е страхотна готвачка. А конфитюра и е просто божествен.
-Не се и съмнявам. Е, нека хапнем!
Той взе една лъжица, отвори едно пакетче масло и намаза върху една филийка хляб. Аз взех хляба от ръцете му и лъжицата и той ме погледна странно.
-Бива ли така, ти ще се оправяш с храната а аз ще стоя и гледам. Не може! Доста си се потрудил да избереш място и храна, дай на мен аз да свърша това! Аз взех конфитюра, отворих буркана с лъжицата и започнах да мажа по хляба. Той само ме гледаше и се усмихваше. Малките му очички блеснаха. Исках да виждам тази гледка до края на живота си.
Когато намазах филийката я подадох на него и започнах да мажа своята с масло. Докато правех това, гледах към него и виждах че не яде а само ме гледа.
-Яж глупчо, не я направих за да ти краси ръчичката!
-Не е честно така, трябва да изчакам и теб. Когато направиш и за теб тогава ще ядем заедно.
Аз просто се усмихнах. Радваше ме това да съм тук с него и точно в това време. Всичко беше красиво, идеално. Както в приказките с красивия принц и принцеса.
-Е, готово. Хайде яж!
Той отхапа от филийката и ме погледна.
-Хайде сега ти.
Гледна точка на Джимин:
Тя отхапа доста голям залък и бузите и се надуха. Беше толкова сладка, като едно голямо дете. Не можах да се сдържа и започнах да се смея.
-Хей, не ми се смей. Наистина е много вкусно! Искам целия конфитюр в света! Искам и целия шоколад, всичките бомбони и многоо, много сладолед! Искам всичкото сладко!
-Ти си всичкото сладко. Всичко това събрано в едно, дори че и по-сладко!
Гледна точка на Т/И:
Усетих как се изчервих. Бях като пълна глупачка и само се кикотех.
