Аз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...
Kook се събуди,виждайки пред себе си най красивата гледка. Парадайс,която го беше прегърнала със все сила,все едно той ще ѝ избяга. Всъщност, нямаше никакъв шанс,това да се случи. Зайко искаше да останe,но трябваше да се изкъпе и да направи закуска за своето котенце. -Къде отиваш Коок?-жално го попита тя. -Спокойно,тук съм,само ще се изкъп-показа ѝ банята със завъртане на глава.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Добре,зайко. -Хихи,от твоята уста зайко звучи много сладко. Аз,ще отида до магазина,на бързо. -Добре.- тя го изгледа сладко,а той не устоя и я целуна.
Той купи едно сладко плюшено зайче,за момичето си,за да ѝ каже,колко много я обича. Прибра се щастлив и отвори вратата с думите: -Миличък,виж какво съм ти донесъл.-отиде в спалнята и видя една бележка на нощното шкафче,на която пишеше:
НИКОГА НЯМА ДА Я ВИДИШ ОТНОВО. ЩЕ СИ ОТМЪСТЯ,ЗА ДЕТО МЕ ПРЕБИ,КАТО КУЧЕ. ЩЕ ТИ Я ОТНЕМА,ТАКА КАКТО ТИ МИ ОТНЕ ДОСТОЙНСТВОТО. ПОСЛЕПИС НАМДЖУН -НАМДЖУН. -изкрещях Kook с цяло гърло,пуканки стъклото на един прозорец и мачкайки бележката от злоба.
