Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Част 2 - Глава 5

Мая

—  Аче... Аче, спри ... объркваш ме.

— Не мога — тялото му  беше прилепнало за моето като ръкавица, а ароматът му  изсмукваше разсъдъка ми.  

— За бога, не прави така в живота ми има някой.

—  Нямаш нищо с господин Безличен —  той  постави пръст под брадичката ми и  бавно я повдигна, за да го погледна.

— И така да е —  въздъхнах  от полазващата ме възбуда.

— Искам те, Мая – няма нищо по влудяващо от директен мъж, когото харесваш. Горещи и ледени вълни се заблъскаха в  тялото ми и неспособна да устоя, вперих поглед в устните му. Аче беше от мъжете, с които веднъж никога не стига, а всяко повторение водеше до пристрастяване. Една част от мен отчаяно искаше да устои на допира му,  на желанието си да го усетя, но не знаех как да го направя. Молех се за някакво чудо той да спре, но чудото не идваше. Ръката ми трепна и го зашлевих.

Този път замръзнах.

Цял ден му биех шамари като луда. Той беше първият мъж, когото си бях позволила да ударя  и не можех да си го обясня защо продължавах да го правя. Затворих очи и се  олюлях  от притеснение.  Поех си въздух, за да му кажа, че съжалявам, но той впи устата си в моята ръмжейки. Езикът му нямаше нужда от покана, плъзна се между  устните ми и  облада устата ми. Инатливо възразих и прекъснах целувката. Опрях ръце на гърдите му, за да го избутам, но когато започнаха да се огъват от лактите ми, вдигнах ръка и стоварих втора плесница  в лицето му.

— О, хиляди дяволи! —  въздъхнах учудена от собствените си действия.

Аче изръмжа и отново направи същото. Езикът му не спираше да се усуква около моя, притискайки  ръцете ми  високо над главата ми в стената. Бедрата ни  се  преплетоха, а дланта му нежно обхвана шията ми.

— Няма ли да спреш най-после? —  думите запълзяха задъхано от гърлото ми и се препъваха от объркване и възбуда.

— Не го ли схвана?

—  Кое?

— Така само ме възбуждаш повече —  изсумтя, запушвайки  устата ми отново. 

Изскимтях като пале изненадано от отговора му,  но затворих очи и приплетох пръсти в косата му. Стенанията помежду ни  постепено изпълниха тясното пространство. Вратата се отвори. Повдигна ме  да обвия крака около него и ме подпря на стената в коридора като внимателно подложи ръката си зад гърба ми, за да не срещна директно студената повърхност.

—   Аче... —  нашепнах името му умоляващо, докато пръстите ми  подръпваха косата му, за да отлепи устните  от шията ми.

—   Не мога, не мога да спра. Толкова те искам,  че чак боли — едва го простена и зарови пръсти в  косата ми,  докато напористо обхождаше устата ми.

—  О, боже, не шепти в ухото ми такива неща.

—  Искам да вляза в теб. Искам те —  изръмжа глухо и зарови лице в шията ми, където леко ме захапа със зъби.

 Дланите му караха кожата ми да гори. Устните му ме караха да стена все по–силно и припряно да вплитам пръсти в косата му.

Майната ѝ на шибаната бройка.

Майната им на шибаните предрасъдаци.

Исках да бъда момичето на Аче.

Държанката му за една нощ.

Не ми пука.

Не ми пука.

Искам го.

Вътре в мен.

Мислите  се рееха като ято самотни птици в главата ми  и напълно бях изгубила контрол над тялото си. Опитите ни да стигнем до апартамента преди стенанията ни да привлекат публика в коридора, ставаха все по неуспешни. Телата ни се триеха едно в друго, а пръстите му обхождаха всеки един сaнтиметър от  мен. Най-после гърбът ми опря във вратата на стаята, докато Аче се бореше да отключи.

— Мамка му! —   изруга и ме  обърна с гръб към себе си, подавайки ми ключа. — Ти го направи —  простена, заравяйки лице  в шията ми. Твърдата му мъжественност се триеше в дупето ми и  ръцете ми  още повече потреперваха. Господи, правеше задачата ми ужасно сложна.