ะʙᴏᴅʏ sᴡɪᴛᴄʜ <ʸᵒᵒⁿᵐⁱⁿ>

16.03 (джимин )

Събудих се. Странно.....обикновено се събуждам от алармата ми. Тази сутрин нямаше такава. Опитах се да се изправя,но не си пувствах тялото. Беше сякаш съм купонясвал цяла нощ и тежкия махмурлук ме е връхлетял . Главата ме болеше и леко ми се виеше свят.

Потърках очи,но зрението ми още беше леко размазано. Взех си телефона и се опитах да фокусирам екрана,за да видя колко е часа. 6:10. КАКВО!! Това не е възможно! Станах рязко при което ми се зави свят и залитнах. За щастие успях да се подпра на нещо,което до колкото си познавам стаята не трябва да е там. Премогах няколко пъти и зрението ми постепенно се оправи и вече не ми беше чак толкова лошо, с изключение главата,която исках просто да си я отрежа. Майка му защо ме боли толкова. Но най важния въпрос явно не беше това. Огледах се. Това беше по-странно и от алармата която не ме събуди тази сутрин. Стаята в която се намирах не бе моята.
Тя бе 2 пъти по-голяма, сива и много,много по-хубава. Къде съм по дяволите и как съм се озовал тук?!

"Добре Джимин,успокой се. Сега е по-важно да отидеш на училище." казах си на ум и бях прави. За мен училището е най-важно. Борех се толкова много за място в музикалната с Сеул. Това към което се стрема бе стипендията,защото семейството ми нямаше възможност да плаща огролните задушаващи такси. Заради мен се преместихме в столицата и едва сврзваме двата края.

Погледнах напре. Боже,има 3 врати. ЗАЩО ИМА ТРИ ВРАТИ В ТАЗИ СПАЛНЯ?! Отворих първата ,а зад нея беше банята. Индивидуална баня интересно.... малка,но изглеждаше доста скъпа. Влязох и замръзнах на място,вперил поглед в огледалото. Запопнах бавно да опипвам лицето си с ръце,не премествайки поглед от отражението си. Това трябва да е някакъв сън. Затворих си очите и си ударих лек шамар,за да се събудя,но не. Още в огледалото виждах отражението на друг човек,различен от мен. Различен от Парк Джимин.

Сигурно около 10 минити седях на едно място докато възприема какво се случва. Опитах се да си спомня какво се е случило снощи,но сякаш спомените ми бяха изчезнали. Последното което се сещам,бе как уча за теста по история. И до колкото си спомням НЕ ИЗГЛЕЖДАХ ТАКА.

Параноята бързо ме обхвана. Започнах да дишам по-тежко и учестено. След малко затворих очи и си повех дълбоко въздъх,за да се успокоя.
"Спокойно Джимин всичко ще е наред. Нека помислим малко. След като аз съм този както и да му е името, възможно ли е той да е в моето тяло." казах си,а след това направих доста учудена гримаса от мисълта ми току-що. Такива неща се случват само по филмите.....нали??