Въпреки отчаяните опити на Ипомея да го разубеди, Крис я изпрати до входната врата. Бе започнало да се стъмва и Ея бе убедена, че леля ѝ Вики се е поболяла от притеснение. Особенно, когато батерията на телефона ѝ бе паднала. Но въпреки това тя се поколеба, преди да се качи на верандата на малката къщичка. Погледна към Кристиян до себе си, който буташе старото ѝ колело, чиято гума се бе леко изкривила от падането ѝ в гората. Очите на момчето любопитно оглеждаха къщичката както и градината и парниците, които я заобикаляха от всички страни. Когато погледът му мина през нея, се спря взрян в очите ѝ, а крайчетата на усните му леко трепнаха.
-Къде държиш колелото си?- попита я той
-Горе на верандата.- отговори му тихо тя
Крис вдигна колелото и го качи по четирите дървени стъпала. Облегна колелото на лявата част на верандата на парапета, точно там където Ипомея му показа. Ея го наблюдаваше мълчаливо, като се стараеше да не мести много ранената си ръка. Когато Крис се обърна отново с лице към нея, отвори уста, за да каже нещо, но бе прекъснат от изскърцването на отварящата се входна врата.
На прага се появи Виктория, облечена все още в униформата си от цветарския магазин. Косата ѝ бе вързана на рошав кок, а в ръката си бе стиснала здраво една кухненска кърпа. През погледа ѝ премина облекчение, когато видя Ея пред себе си. Но после очите ѝ заплашиха да изскочат от шок, когато видяха драскотините по лицето и синината по бузата на племенницата ѝ.
-Ея, какво се е случило?
Тя се стрелна към момичето и я хвана с две ръце за лицето, оглеждайки притеснено, нараняванята ѝ. Очите я гледаха с майчинска загриженост.
-Добре съм. Нищо ми няма.
-Това не ми прилича на нищо. Какво се е случило?- гласът на леля ѝ стана сериозен и заплашителен - Ако пак някой ти е посегнал, заклевам се, че ще го...
-Беше просто инцидент, госпожице. - заговори Крис
Главата на Виктория се обърна изненадано към непознатия. Толкова се бе разстроила, че не бе забелязала присъствието му на верандата. Ипомея гледаше Кристиян с истинска благодарност, че бе запазил истината от леля ѝ и че я бе послушал да го запази в тайна от нея.
-Вината е изцяло моя. - продължи Крис - Аз накарах Ипомея да караме колела по опасен терен, при което тя пострада. Моля да ми простите.
KAMU SEDANG MEMBACA
Watch
Misteri / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...
