Sorry

39

♠️

Тае се обърна към Юнги.

"Не стига, че е идиот, а ми че е и тъп, като галош."

"Ей" - обади се Джимин, като фрасна Тае по главата. - "Не ми говори така, извънземно первезно лапе." - каза Джимин, като се разсърди накрая.И за да подразнят Джимин, Техьонг говореше на Юнги на ушенце.

"Хвани го!" - каза Тае на Юнги, тихо.

"За"- Юнги се спря, защото Джимин се ядоса, че не му обръщат внимание, а само си шушукат и реши да си ходи. Но преди да излезне от вратата на къщата, Юнги го спря.

"Ти на къде, драги?" - каза Юнги, като стиска силно ръката на Чим.

"Ми говорете си, аз си тръгвам" - каза Джимин сърдит, като се опитваше да измъкне ръката си от захвата на момчето.

"Никъде няма да ходиш!" - отговори Юнги ядосано, като дръпна Джимин и го блъсна, така че да опре в стената. Хвана двете му ръце и ги стисна силно за стената, така че да не му мърда, а самия Юнги се приближи до Джимин, като двамата се гледаха в очите.

Джимин, като разбра, какво искаше да направи Юнги, почервеня, но не отделяне очи от него. Бяха на сантиметри, но се някой трябваше да развали този момент.

"Ооооо, чакайте да си взема пуканките. И, о, о да, преместете се в гостната, там ще ви е удобно." - каза Тае сладичко, като се засмя.- "Де, да беше и при мен толкова лесно." - и след това се отправи към кухнята, за пуканки.

Юнги измрънка и изпсува мислено Тае, а Джимин бе благодарен. Юнги се отдели от маника под него. Като минута след това се запътиха към кухнята,а Джимин дишаше и издишване дълбоко. Днес му се бяха случили много неща.

***

"А да той Юнги ти каза за Джънкук." - каза Джимин, като се фрасна.

"А не ле швепс!" - каза съркастично Тае.

"Та, какво ще правиш?" - попита Джимин.

"Ми~, обичам да се забавлявам!" -като чуха това другите двама се фрасна ха по главата.

"И первезното извънземно се върна." - отговори Джимин, тихо.

♠️