Ипомея бе премръзнала до мозъка на костите си. Но не от студ. На раменете ѝ бе преметнато старо и овехтяло одеало и въпреки това ръцете ѝ се тресяха като на стогодишна старица. Това което я вцепеняваше бе нещо много по-силно от студа... страхът. Беше я обвил в острите си като игли нокти и я държеше здраво. Не можеше да си поеме глътка въздух без да ѝ се завие свят или да я присвие в болезнен спазъл диафрагмата.
Чуваше как някой говори насреща ѝ, но чуваше звуците приглушени сякаш сподавени от дебела стена от вода, която я отделяше от света. Виждаше човека седнал насреща ѝ, но сякаш през мараня и образът се размазваше като маслена картина.
Всичко беше на заден план... всичко освен размитата от вълните червена коса, посинелите устни и празните тъмни очи, загледани право в душата ѝ. Този образ изникваше през очите ѝ и не ѝ даваше мира, оставяше я без дъх да се гърчи вътрешно в агония, а външно не показваше и грам емоция. Явно това наричаха шок.
Остана така в продължение сякаш на вечност. Празна отвън, докато страхът я разкъсваше бавно и болезнено отвътре. Трябваше ѝ някой който да я събути, трябваше ѝ топлина и светлината на нечия усмивка. Трябваше ѝ любов.
И молитвата ѝ за части от мига се превърна в реалност, когато нечие топло тяло се сблъска с нейното. Една ръка притискаше главата на Ипомея към топлото тяло отсреща ѝ, а другата милваше в нежни кръгове гърба и. Говореше ѝ. Но момичето не чуваше думите, а само усещаше вибрациите на гласа с кожата си. Познати ѝ бяха тези вибраци. Познати и топли. Накараха я да премига, да се отърси, макар и всеки образ все още да беше замъглен пред погледа йр. Но гласът... гласът стана ясен като пролетна роса.
-Ипомея, миличката ми. Всичко е наред, всичко е наред. - думите ѝ бяха възспряни от сподавен от плач хлип- Тук съм. Не си сама. Не бой се. Ипомея.
Изричаше името като молитва, като призив и молба. И тя последва гласа. Последва топлината му и нежната милувка на всеки звук и не след дълго вече усети и аромата му... на влажна почва, изсъхнали цветя и лайка. Аромат, който Ипомея свързваше с дома си. Затвори очи и някак вече бе способна да се движи. Ръцете ѝ обгърнаха гърба на жената, а пръстите ѝ се впиха с блаженство в меката жилетка.Досущ като майчини, двете ръце я залюляха в прегрътката си, а гласът ѝ продължаваше да шепне спокойно.
YOU ARE READING
Watch
Mystery / Thriller(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ни...
