Еми
— Стига, просто вечеря, нищо няма да се случи — нашепнах под носа си, докато крачех из апартамента посока банята. Водата вече препълваше ваната, когато се отпуснах и затворих клепачи. Пред очите ми отново изплува картината как тя докосва вратовръзката му, за да я намести и брадичката ми потрепери.
На нашето място.
Гласът му вибрираше в тези болезнени спомени и въпреки това, протегнах ръка към ръба на ваната и отново погледнах към проклетото незвънящо нещо, което исках да го удавя, защото мълчеше. А фактът, че не направи нито един опит да се свърже с мен, беше ужасно белезнен. Реших, че вместо да съсипвам технология от висок клас е по-добре да се потопя като подводница и да се скрия поне за минутка от вселената. Сега тези осем месеца минаваха като накъсани кадри под спуснатите ми клепки.
Е, Еми... мисля, че ми дължиш една разходка до магазина отсреща.
Очите ми шареха нервно под затворените ми клепачи, също като при ужасен кошмар. Искаш да се събудиш и да се отърсиш от него, но той те е обгърнал с ръцете си и те държи като птиче в клетка и не те пуска, докато не усетиш и последната капчица пот, породена от зловещия му шепот. Така и аз неспирно прехвърлях спомените си с Кристиян.
Осем месеца....
Обичам го.
Ужасно много го обичам.
Въздухът започна да свършва и да изпълва дробовете ми с болезнени спазми. Ръцете ми се изпънаха към ръба на ваната. Няколко мехурчета изплуваха към гладката повърхност, а след тях и аз. Поех си шумно въздух и избухнах в сълзи.
***
До седем вечерта, стоях и тръпнех да звънне. С огромно нежелание започнах да се приготвям за срещата с Мирослав, и неуморно подскачах при всяко позваняване на телефона. Това, че не ми се обаждаше вече граничеше с нервна криза. Проклетото нещо звънна точно в 20:00 и много добре знаех кой е. Отворих линията и любезно поздравих.
— Слизам след минутка.
Застанах пред огледалото и с леки бързи движения докоснах страните си, за да спра влагата в очите си. Усмихнах се тъжно и тръгнах към изхода на апартамента.
VOUS LISEZ
Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )
Roman d'amourАз съм призрак. Сянка. Безскрупулен наемник, когото не искаш да срещаш. Но когато кучката наречена съдба е тази, която държи козовете в ръката си, дори аз съм просто играч на нейната маса. Нейно Величество реши да покаже шибаното си чувство за хум...
