Strawberry kiss 《oneshot》

《end》

Очите ти бяха черни като нощта, но устините ти бяха сладки като ягоди. Как е възможно да съществева някой като теб? Не знам отговора и не мисля, че някога ще го разбера. За сега, единственото нещо, което трябва да знам е името ти.

Ти винаги беше в голяма компания, обикаляше по най-опасните улици, понякога сам, а понякога и с приятелите, често оставаше навън до първите лъчи на слънцето.

Как го правиш? Как издържаш на този натоварващ начин на живот?

Веднъж видях усмивката ти. Усмихваше се на шегите на приятелите си. Усмивката ти ми напомни на сладко зайче, въпреки че ти си царя лъв не скланящ глава пред нищо.

Един ден си позволих да те приближа. Стоях точно на ъгъла и слушах разговора ти с приятелите ти. Готвехте се за поредната луда нощ, след която ти щеше да се чувстваш като труп, но никога не го показваше.

Исках да те заговоря, толкова много го исках, но нямах смелост. Все пак, аз съм просто едно обикноменно момче. Не можех по никякъв начин да блесна в очите ти.

Прекарах няколко месеца в изучаването ти. Записвах всичко, което виждах и чувах за теб. Научих няколко неща за семейството ти, за миналото ти, за живота ти като цяло. Не те обвинявам, че си такъв. Разбирам защо се правиш на силен, въпреки че си толкова лесно раним. Само се чудя, защо не позволяваш на никой да ти помогне?

Повечето от времето си прекарвах с теб, въпреки че ти не знаеше. Винаги бях до теб, винаги те наблюдавах, колкото и плашещо да звуча.

Но веднъж ме видя, видя ме и ми се усмихна преди да изчезнеш в тъмнината. В усмивката ти видях болка и тъга, а в очите ти самота. Исках да те последвам, но кокво може да направи едно обикновенно момче в света на тъмнината, в който си? Как бих могъл да ти помогна, след като не съм способен на нищо?

Единственото нещо, което можех да направя беше да ти предложа рамо, на което да поплачеш. Някой, на който да споделяш. Всеки се нуждае от подкрепа, ти също.

На следващия ден не можех да те намеря. Знаех, че се криеш някъде, изплаквайки очите си от онзи ден. Знам, че си се забъркал в неприятности и знам, че ти е трудно, но ако ми позволиш да ти помогна може би- -

-Здравей? - познат глас привлече вниманието ми. Вдигнах поглед от тетрадката си, само за да видя познатите тъмни очи.