Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

28. Двубой или бой

- Махни си ръцете от нея. Веднага. -   глас в краят на коридора се провика и спря момчето, което тъкмо щеше да увие ръцете си около спящото тяло и щеше да го вдигне.

- Ох, пак ли ти? - изправи се момчето и погледна към другия. - Защо все се месиш, когато съм с нея? Пунги? Така ли ти беше името? - Сънгмин се изправи и погледна към човека, който го прекъсна.

- Юнги. И не се меся. Ако не знаеш, стоиш точно пред моят апартамент, така че бих казал, че ти си този, който се натрапва там където не го искат. Точно като хлебарките. - Юнги закрачи към него, а спящата фигура леко се размърда.

- Тогава се прибирай в твоя апартамент, щом си дошъл до тук. Обещавам, няма да ти пречим. - Сънгмин отметна косата си назад и погледна с лека, крива усмивка Юнги.

- Днес не ми е ден, не ме карай да използвам сила. - озъби се Юнги, вече на сантиметри от натрапника.

- Като те гледам, с лице като твоето, никога няма да ти е ден.

***

Познат, до мозъка на костите, глас ме събуди и докато бавно отварях очи, чух силно блъскане в стената. Отворих широко очи, а пред мен беше Юнги, който бе забил в стената бившото ми гадже и беше готов да нанесе поредния удар по лицето му.

- Спри! - инстинктивно викнах. А Юнги замръзна на място. - Моля те, спри. - тихо повторих и се изправих от земята.

- Виждаш ли, тя ме защитава. - Сънгмин прошушна на Юнги, които още повече се вбеси и го удари силно, след което го пусна и той се свлече на земята.

- Какво правиш?! - гледката ме стресна, Сънгмин беше целия в кръв и не мърдаше, все едно беше умрял. Не, че не го исках, но поне да го бях убила собственоръчно.

- Правя каквото искам. - студено ми отговори Юнги, избягвайки погледа ми. Аз клекнах до Сънгмин и проверих дали диша. Бях уплашена, кръвта ме плашеше.

- Диша.. - измърморих на себе си, малко по- спокойна и се обърнах към Юнги, който си отключваше вратата. - Юнги .. Аз .. - той ме прекъсна.

- Не ми се говори с теб. Без това те е грижа повече за онзи боклук. - най - накрая се обърна към мен и видях колко му бяха подпухнали очите. - Не ме занимавай повече.

Думите му ме оставиха объркана и докато се усетя, Юнги беше влязал в апартамента си и беше тръшнал вратата. Все едно нещо прониза сърцето ми.

- Юнги! - понечих да стана, но ръката на Сънгмин ме спря. Той беше ме хванал едва- едва.

- П-помогни ми.. б-болии .. - изфъфли от болката момчето, като след тези думи главата му кльопна
надолу.

Какво да направя?

А) Помогни на Сънгмин, като повикаш бърза помощ или да го занесеш в болница.

Б) Остави го сам в коридора и се опитай да говориш с Юнги.

***************
mi kwot takao