I Told The Stars About You || Park Jimin

Where it all began...

Лос Анджелис.  

"Градът, в който мечтите ти се сбъдват"

Да, ако си актьор, певец, танцьор.
Да, ако имаш талант, който имат всички тези личности на червения килим.
Да, ако търсиш слава.

 
Аз не съм тук за това. Спечелих почивка за трима за един месец от лятото в Лос Анджелис и най-логично ми прозвуча да взема двете си най-добри приятелки и да сбъдна тийнейджърската ни мечта. Това беше градът, който се намираше на второ място в топ 10 места, които да посетим в бъдеще като на първо стоеше Сеул, понеже имахме корейска мания по една група тогава. Все още не бяхме сбъднали номер едно, но бяхме щастливи, че имаме шанса да сбъднем поне номер две. Или поне тази част, която все още беше останала с нас от тийнеджърството ни, нямаше търпение.

Нереално развълнувани сме в деня преди това. Има толкова неща, които искаме да видим и посетим и толкова хора, които се надяваме да срещнем. Имам чувството, че там просто трябва да изляза на улицата, за да видя известна личност. Те просто живеят там. Дали като нормални хора или не толкова, важното е, че са там. 

Вечерта преди пътуването не успяваме да заспим. Приказваме си повече от всяка една вечер, докато не осъзнаваме, че ни остават три часа. Трябва да си легнем, за да поспим в поне един от тях. Когато се събуждаме, се очаква да ни се спи, но нямаме време за това. Тичаме из хотелската стая, която наехме в София за една нощ предишния ден и събираме всичко, уверявайки се, че нищо не пропускаме. Сресвам набързо кестенявата си коса, но не изправям къдриците си. Няма време.

Напрежението е огромно. Съвсем скоро заемаме местата си в самолета, но противно на очакваното, се притесняваме още повече. Тереза наглася камерата си през една минута и се опитва да зареди телефона си в преносимата батерия. За нея това пътуване означава мното повече от екскурзия. Означава начин да се сдобие с нови снимки за блога си и компанията, в която скоро започва работа. Ванеса довършва грима си и рови в Инстаграм за последно. Налага й се да продължи стажа си веднага, след като се приберем, затова ще се опитва да работи и в ЛА. А аз се въртя ту към едната, ту към другата, чудейки се дали съм прибрала всичко и дали не съм забравила нещо. Взех таблета си, за да мога да рисувам там, заедно с порфолиото си с абсолютно всички илюстрации, които съмправела през живота си. Някои от тях ще красят нечия галерия и съм изключително горда със себе си. Сещам се за семейството си преди самолета да потегли. Забравих да им звънна, а трябваше да го направя преди да вляза. Въздъхвам и се облягам назад. Ще се постараят да ми простят този път.