Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Част 2 - Глава 17

Кристиян

Ръцете ми се плъзнаха по коремчето ѝ, докато спеше на една страна, с прилепен гръб в гърдите ми. Почти се пробуждах, но това, което ме накара да притворя клепачи  не беше светлината прокрадваща се през спуснатите щори, а малкото човече, което ритна в корема на мама и отворих светкавично очи. Вече беше в седми месец от бременността, но колкото и да дебнех с прилепена ръка на корема ѝ, винаги пропусках момента. Това беше първия път, когато го усещах.

— Добро утро и на двама ви  — сънено промърмори и постави длан върху моята. Леко се повдигнах и се подпрях на лакът зад гърба ѝ.

—  Накарай го да ритне пак —  сърцето ми заблъска с все сила от невероятното усещане.

—  Да го накарам? — плътните ѝ устни срещнаха моите за кратка целувка и изпъна ръка назад обвивайки я около тила ми — Бъди търпелив и почакай, слънчо.

—  Чакам го от три месеца. Все рита, когато ме няма, сякаш ми прави напук.

—  А! —  красивите ѝ устни се присвиха след краткия стон на болка, който се изтръгна от нея. Еми положи ръка върху корема си, където бебе Х продължаваше да се протяга, което съдейки по изражението ѝ, си беше болезнено. — Дано си усетил това — направи гримаса и отпусна гръб във възглавницата, която внимателно наместих за нея, а този непослушко в корема на мама сякаш не можеше да си намери място тази сутрин и отново ритна . Откровенно на мен ми беше забавно, за разлика от Еми, която отнасяше шутовете.

—   На някой започва да му става тясно вътре, а? —  закачливо говорех пред корема ѝ, докато го милвах и целувах.

—  Сега доволен ли си? — разроши косата ми с няколко бързи закачливи движения, докато се приближавах към лицето ѝ.

—  Много —   провлачих ухилен до уши преди да я целуна —   Казвам ти, че ще е момче.

—  Не бъди толкова сигурен. Може да е момиче.

—  Наистина не те разбирам. При всичките технологии на света, ти отказваш да разбереш какъв е пола на бебето и ме мъчиш вече седми месец.

—  Не те мъча, уча те на търпение.  Искам да изживея тази бременност със всичките и трепети, Крис. Искам да го почувствам така, както е било по времето, когато не е имало ехография. Носиш бебчо девет месеца под сърцето си, говориш, пееш,  разказваш му колко си нетърпелив да го гушнеш, но нежно му обясняваш, че трябва да стои послушно до деветия месец и след всичката болка, която те облива по време на раждането, затъяваш дъх и поглеждаш към акушерката пред теб с поглед пълен в очакване да разбереш каква е рожбата ти.