Аз преди теб🔞 (Mafia Romance )

Част 2 - Глава 19

Кристиян

Животът е кучка, затова или се научаваш да я чукаш или ти го начуква. Преди няколко часа прегръщах жената, която обожавам и сина ни, а смехът ни отекваше в празното пространство около нас, докато люлеех Виктор в ръцете си, а сега първият етаж на домът ни се превръщаше в оръжеен склад. Беше пренаселен от хора и всички сновяха нервно нагоре-надолу.

Свих дланите си в юмруци, подпъхнати в джобовете на спортния панталон, с който бях облечен. Стоях и съсредоточено обхождах с поглед  голямата стая преди да  прекрача прага на вратата. Извърнах се към Ернах и Баяра, покрай които минавах в този момент.  Поставяха по коланите си ножове с балансирани остриета, а нея за първи път я виждах без дъвка. Странно, какви глупави детайли забелязвах в момента.

Киро и Стъки ме подминаха със сакове пълни с оръжие, които отнасяха към колите в подземния гараж. Андрю заедно с Валери и Самуил оглеждаха картата с района, който им подхвърлих, че се намират Томов и Серина. А, Алекс, Аче, Росен и Наян ме гледаха безмълвно. Готови, чакащи едно мое кимане.

Повдигнах устните си на една страна в нещо като усмивка, за благодарност, че отново са с мен. Извъртях очи в посока виковете, които се чуваха в средата на стаята. Калоян и Петров ръмжаха един срещу друг в свиреп спор дали да организират акция или не.  Калоян категорично заставаше зад гърбът ми, и ме подкрепяше, че ще вземем нещата в свои ръце както на пристана.

Красимир беше в опозиция и треперещо обясняваше, че това е грешно.  Гласовете им се снижиха, докато ме наблюдаваха как се приближавах мълчаливо. Гледах право в Петров, с празен кървясъл поглед. Когато спрях, бях толкова близо до него, че гърдите ми опираха в тялото му, а брадата ми се триеше в неговата докато говорех с нисък глас, ужасно близо до ухото му.

—  Мъжът, който държи сина ми е шибано бившо ченге. Ако видя униформен на 20 метъра до дома ми, кълна се, ще събираш труповете им до Коледа — подминах го също толкова бавно, колкото и когато го приближих.   — Ния има нужда от теб — с равен тон се обърнах към Калоян,  и колкото и да се опитвах да звучи като молба,  думите ми излязоха съскащи.

Бяха изминали два часа, откакто Виктор липсваше. В ушите ми бучеше бебешкия му плач, който болезнено силно ми липсваше и причиняваше спазми по цялото ми тяло. Вървях към детската стая. Към Еми. Към майката на сина ми. Беше се свлякла на пода върху детския килим, а ръцете ѝ треперещо докосваха празното му легълце. Сълзите ѝ вече бяха пресъхнали и плачеше без глас. Майката на Еми се разкъсваше между нея и сестра ми. Опитваше се да ги успокои, но никоя от тях не попиваше и капчица от думите й. Ния стоеше в ъгъла на същата стая. Притискаше една от играчките на Виктор между тялото и коленете си, а лицето ѝ беше заровено в дланите ѝ.