Website for couples

Глава 17

Донгхюк подрани с час. Успя да намери кафенето, но какво от това, след като не му стискаше да влезе? Защо, по дяволите, беше толкова уплашен? Все едно не бе срещал приятел от интернет преди.

Стоеше на отсрещната улица и просто се правеше, че си рови в телефона, докато всъщност се оглеждаше за Марк. Как ли изглеждаше той на живо? Дали бе по-висок от него? По-красив?

Една жена се спря до него, явно забелязала, че той просто стои там и го попита за някакъв адрес.

- Не знам къде е - Хюк сви рамене, - турист съм.

Дамата само кимна и му благодари, продължавайки по пътя си.

Накрая не можа да издържи и звънна на Ронджун.

- Какво искаш? - вдигна той.

- Да бъдеш по-мил. Още чакам.

- Защо просто не влезеш в кафенето? Навън е хладно.

- Не мога ей така да вляза! - сопна се Хюк.

- И защо не?

- Да вляза ли? Или да не вляза? Ще вляза пък каквото стане. Не, не мога да вляза!

- Мамка му, Хюк, защо си толкова притеснен?! 

- От къде да знам?! Ти какво правиш?

- Нищо, отивам да върна блузата на онзи от вчера.

- На сервитьорчето? - изненада се Хечан.

- Да.

- Признай си, че ти хареса вниманието му и сега си търсиш извинение да се видите - подкачи го той.

- Не е вярно - възрази Джун. - Просто жеста му беше мил, а и не мога да задържа блузата му, не е моя.

- Може и да стане - изкикоти се Хюк.

- Я си гледай работата.

- Ами в момента не мога, навън си.

- Ужас - изсумтя Ронджун. - Хайде, затварям. Почти стигнах.

- Не ме оставяй точно сега! - извика момчето, привливайки някои погледи от минувачите.

- Стегни се, лигльо. В най-лошия случай Марк ще се окаже някой педофил, но това не бива да те притеснява.

- Защо?

- Защото ще има хора около вас. Винаги можеш да почнеш да крещиш, ако видиш нещо необичайно.

- Имаш право - той въздъхна. - Май в крайна сметка ще вляза.

- Добре. Обади се после да кажеш какво е станало и дали си умрял. До после.