Тя го погледна ... погледите им се срещнаха. Неговите кафяви очи все едно ѝ се усмихваха. Тя се обърна, и всичко свърши.
-----------------------------------------------
Звънецът би и часът по литература приключи. Леа погледна програмата си. Следващият час имаше музика. Тя обичаше да пее и да свири на китара. Запъти се към стаята по музика и влезе. Стаята беше все още празна. Леа остави нещата си на последният чин и взе една от китарите. Запя Rolling in the deep на Adele.
There's a fire starting in my heart
Reaching a fever pitch, and it's bringing me out the dark
Finally I can see you crystal clear
Go ahead and sell me out and I'll lay your sheet bare
See how I'll leave with every piece of you
Don't underestimate the things that I will do...
Тогава вратата се отвори. През нея влезе едно момче. Казваше се Даниел. Леа е влюбена в него от 7 клас, но той никога нея забелязваше.
- Леа..пееш уникално! Не спирай!
- Хах няма да стане, Дани! Като толкова ти се слуша музика, изпей нещо ти!
- Е, не мога толкова хубаво като теб.
- Не пея толкова доб... - Леа беше прекъсната от звънеца. Стаята започна да се пълни със ученици от 11 клас. Даниел зае мястото до Леа.
През целият час Леа не можеше да мисли за друг освен за Даниел. Усещаше парфюма му, топлината на тялото му, всичко..
Тогава той я хвана за ръката и я повдигна. Леа се очуди, но когато госпожата ѝ подаде китарата, тя озъсна какво е направил Даниел.
- Хайде, Леа изпей ни нещо! - покани я госпожа Рупърт.
- ЛЕА ЛЕА ЛЕА ЛЕА! - скандираше класът.
Леа отново запя Rolling in the deep, и когато приключи всички я аплодираха.
-----------------------------------------------
- Беше уникална! - каза Дани докато с Леа се придвижваха до кабинета по Физика.
- Да... благодарение на теб. - каза тя леко ядосано.
- Хей, хей .. не ми се сърди! Искаш ли да ти се реванширам с вечеря? - това беше нормално за Даниел. Той се опитваше да спечели всяко момиче.
- Уоу.. Даниел Евънс ме покани на вечеря! Трябва да го twett-на! - изсмя се Леа и влезе в стаята.
- Сериозен съм! Искаш или не!
- Добре ... щом си толкова настоятелен!
- Ще се разберем след училище, става ли?
- Става!
-----------------------------------------------
В 19:20 Леа вече беше готова. Беше с червена къса рокля, с ниски кафеви сандали, а косата и беше прибрана в свободен кок. 4 минути по - късно Даниел ѝ писа, че я чака долу.
- Еха, Леа .. удивителна си!
- Не е нещо особено! Тааа.. къде ще ме заведеш?
- На едно специално място! - каза Дани и подаде на Леа червена превръзка за очи. Леа я постави след кати се качи в колата.
След около 15 минути, колата спря и Леа махна превръзката си. Излезе от колата и видя целият LA. Отиде до Даниел и ги прегърна.
- Леа, ъм аз бих искал да те питам нещо...!
- Да, Дани .. какво има?
- Ще бъдеш ли моето момиче?
Леа не можеше да повярва на думите, които излязоха от устата му.
- Да, ще бъда твоето момиче ...
