Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

29. Само за теб.

- П-помогни ми.. б-болии .. - изфъфли от болката момчето, като след тези думи главата му кльопна
надолу.

Какво да направя?

Б) Остави го сам в коридора и се опитай да говориш с Юнги.

*******
vie ste bezchuvstveni.
*******

- Мамка му, Сънгмин! - викнах и започнах да му бия шамарчета по лицето, при което момчето се свести. - Не мога.. И мен когато ме боля ме остави. Кармата е кучка. - тихичко му казах и се изправих.

Той отново понече да ме хване, но аз се дръпнах рязко и отидох на вратата на Юнги и започнах да удрям силно.

- Юнги, моля те, отвори ми. Юнги.. моля те.. - чувствах се безсилна, знаех, че няма да ми отвори. - Искам да поговорим, само двамата, моля те! - сълзи почнаха да се стичат по лицето ми и гласът ми се промени, но не спирах да чукам по вратата и да се моля.

Ключалката тихо изщрака и вратата се отвори малко. Юнги се появи и ме погледна, с още по- подути и зачервени очи.

- Нямаш ли какво да си говориш с твоя възлюбен, той има нужда от теб.

- Нямам нищо какво да говоря с него. Тук съм заради теб и само теб, моля те. Изслушай ме. - опитах се да контролирам гласът и сълзите, въпреки че беше неуспешен опита.

Юнги хвърли един небрежен поглед на момчето, все още седящо на земята и след това ме погледна мен.

- И така ще го оставиш? - изненадано попита.

- Тук съм за теб. - отново повторих без колебание.

Юнги постоя секунда така, след което се отмести от вратата и я отвори до край.

- Влизай.

Веднага се шмугнах в апартамента му, игнорирайки мърморенето и моленето на момчето отвън. Юнги метна студен поглед към него и затвори и заключи вратата след мен.

Той седна на дивана и си взе чашата, в която явно си бе налял алкохол. Аз стоях пред вратата, беше ми неудобно да вляза вътре. Дори не знаех от къде да започна да говоря. Юнги изпи на един дъх пълната си чаша и се изправи.

- Искаш ли нещо за пиене? - взе една бутилка от единия шкаф и си напълни чашата до горе. След което ме погледна.

- Не.. не, благодаря.

Момчето отново се настани на дивана и отпи от чашата си.

- Не стой там като статуя. Ела, седни. - послушах го и седнах срещу него. - Нали си дошла да говорим. Слушам.

Гласът му беше странен, пълен с болка, отчаяние ... и омраза. Тази омраза към мен ли беше?

- Първо..Не знам как се беше озовал Сънгмин, бях сама докато те чаках и явно съм заспа--

Той ме прекъсна.

- Знам. Видях това. Видях когато влезе във входа. Надявах се, че ще се отегчиш и ще си тръгнеш, а не да спиш като бездомна в коридора. - говореше монотонно, след което отпи отново. - Наистина не ми се говореше с никого.

- А сега? Говори ли ти се? - търсех погледа му, но той беше забил поглед в чашата си.

- За какво си дошла? Ох, вярно, срещата ни, съжалявам. Изникна ми работа. - изпи си отново на един дъх питието в чашата. - Ако е за това, извинявай. Може да си вървиш. - момчето се изправи и отново хвана бутилката.

Избор:

А) Кажи му директно, че знаеш за бившата му приятелка и се опитай да поговориш с него.

Б) Продължи да питаш въпроси и той сам да каже какво се е случило днес.

В) Смени темата и говори за други неща, за да го разведриш.

Г) Кажи му, да спре да пие. Алкохола не е решение.

******

boc.