Аз съм Джон Джънгкук,уча за висше,но това което ме влече, не е специалността,за която уча,е и тя ме влече,но това което обичам повече от всичко на този свят е да рисувам. Не мога да живея,без да го правя,отнемете ми живота и всичко,най-ценно,но не м...
Глт Kook. Облякох се и,както обещах на Jungmin отидох у тях,за да видя него и... майка му. Тя толкова много ми липсваше. Дали Jungmin е мое дете,само това се питах. То не излизаше от главата ми. Namjoon разбира се не беше доволен,че дойдох. -Батко Kook,ти дойде. -Разбира се,че дойдох,нали ти обещах.-постарах се да остана насаме с Дайс,но беше много трудно. Добре че Namjoon най-накрая отиде на работа,а сладкият Jungmin заспа. Приближих се към моето момиче и я целунах. Толкова ми липсваш. След като се отделихме бях готов,да ги взема с малкия и да тръгваме. -Хайде,да избягаме. -Не,не можем. -Защо? Аз ти и синът ни,да отидем на далеч. -Kook,той не е твой син,той не е наш син. -Но...как така? -Данеби онзи да те е насилил? Ще го 🔞🔞🔞🔞...-започнах да псувам. -Не,не успокои се. Той не е и мой син,но е на Namjoon. -Как така,но той толкова много прилича на мен. Не е възможно... -Именно,това е причината Nam да те мрази,Kook. -Аз още не разбирам. -Ела с мен.-тя хвана ръката ми и ме отведе в една стая. -Какво има зад вратата? -Там стой нещото, което е побъркало Namjoon,там е причината той да те ненавижда и да те пребива всички онези години,преди аз да се появят.-тя отвори вратата. Стаята беше празна. Там имаше само едно закрито платно. Тя го дръпна и аз видях това.
اوووه! هذه الصورة لا تتبع إرشادات المحتوى الخاصة بنا. لمتابعة النشر، يرجى إزالتها أو تحميل صورة أخرى.
Та момичето на картината беше същото,като мен. Със същата усмивка,очи,форма на лицето,та това бях аз,само че с дълга коса и женски дрехи. -Тя е любимата на Nam. Тя е умряла в катастрофа. Той много я е обичал. Бил е пронизван дванадесет пъти с коршум,за да я предпази,но не успял. Любовта им била забранена. Баща му я убил, защото искал сина му да се ожени за богато момиче. Тя толкова много приличала на теб,не само по външен вид,а и по характер,че сърцето на Nam изгаряло всеки път,щом те видел. Сещаш се за нея и те пребивал. Той е убил,дори баща си,за това,че му е отнел Sugda,искал е да го стори и с теб,но всеки път,щом щял да те убие в ума му изниквал образа ѝ, който му казвал,да те остави жив. Той ме е отвлякъл,каато предтекст,да избяга от теб. Бил е толкова бесен,че не може да те убие,че ме е взел,за да страдаш. Искал е да те накаже,че приличаш на нея. -Ти,защо не избяга? -Jungkook,ние имаме дъщеря,която Namjoon ми взе след раждането. Каза,че ако си тръгна повече никога няма да я видя. Тя е по-малка с година от Jungmin. -А,ако я намерим ще дойдеш ли с мен? -Да,но трябва да вземем със себе си и Jungmin,той няма да издържи тук. Nam ще си изкара всичко на него. Той ми е като роден син.-тогава телефона звънна.
