Мъжка Проститутка [ Ти Избираш]

30. Напусни.

- А сега? Говори ли ти се? - търсех погледа му.

- За какво си дошла? Ох, вярно, срещата ни, съжалявам. Изникна ми работа. - изпи си отново на един дъх питието в чашата. - Ако е за това, извинявай. Може да си вървиш. - момчето се изправи и отново хвана бутилката.

Избор:

А) Кажи му директно, че знаеш за бившата му приятелка и се опитай да поговориш с него.

*****

- Знам за бившата ти. - рекох веднага, като момчето замръзна на място с бутилката. Исках да го накарам да ме чуе, преди да е изпил поредната чаша алкохол.

- И какво, мамка му, по- точно знаеш?? - гласът му се промени, като че ли се ядоса. Беше очаквана реакция, но пак ме накара да се стресна малко.

- Знам всичко. - рекох спокойно. Най- накрая Юнги се обърна и ме погледна.- Знам всичко, Юнги.

- Какво е това всичко? Че е мъртва?!? Че Хосок е знаел и е криел през всичкото това време? Че целия този театър ме е накарал да се чувствам като пълно лайно?? - гневът в него се събуди. Реших да продължа да говоря. Трябваше да го успокоя.

- Знам това, знам и защо го е направила и знам как се чувстваш в момента. Хоби също. Разбит си и-.

Момчето засили бутилката си я хвърли в стената. Това ме накара да млъкна. Стъкла се разхвърчаха навсякъде, а миризмата на спиртната напитка се разнесе из стаята.

- Нищо. Нищо не знаеш. И не си ти, човекът, който трябва да се бърка в личния ми живот. Нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето. - гледаше ме злобно. - Ти си шибана клиентка, с която, Бог знае, дали след договорът ни пак ще се видим.

- Юнги, аз.. - отново ме прекъсна.

- Ти си никоя. А с Хосок ще се разправям утре. А сега си тръгвай. Каза каквото искаше.

- Моля те, Юнг..

- Не си мисли, че щом си момиче, не мога да те изритам от тук. Последно повтарям, напусни. Не те искам в къщата ми. - очите му бяха студени като лед. Пронизваха ме право в сърцето, а от очите ми потекоха сълзи.

- Много съжалявам.. - станах, и се запътих към вратата. С последни сили, да не се разплача напълно, се обърнах и рекох - Все пак искам да знаеш, че можеш да ми се обадиш по всяко време, ако искаш да споделиш мъката си.

Той нищо не отговори, а продължи да ме гледа студено. Излязох от апартамента, а в коридора вече го нямаше и Сънгмин.

Не исках да стоя повече тук, затова с всички сили побегнах надолу. Просто исках да изляза от сградата, исках въздух, понеже нещо ми пречеше да дишам. Сълзите? Болката в гърдите? Разбито сърце, с човек, който дори по договор нямах право да се влюбя? Бях пълна глупачка.

Голяма глупачка.

Излязох най- накрая от сградата, но не спирах да бягам, исках да се скрия у дома и да плача, колкото глас и сила имах. Надявах се, че след това, на сутринта, вече няма да боли и ще съм по- добре. Да, надявах се.

***************

Вие избрахте доста лош избор :) Съжалявам хора.

Но спокич, това не е краят. Мо'е да измислим нещо ;))

Скоро - продължение.

Избори няма. Но ви давам свободно да решите, какво ще правите, за да се измъкнете от тази каша ~