I Told The Stars About You || Park Jimin

Can't stop

Гледам го и не ме интересува какво някой би си помислил, ако ме види. Не е като всички погледи да не са в тях. Ванеса и Тереза се опитват да ми кажат нещо, но не мога да се съсредоточа върху техните гласове. Надявам се да греша и тази маса да няма нищо общо с „двойката на вечерта", както сама си бях решила по-рано. Опитвам се да избутам тази мисъл някъде надълбоко в съзнанието си, но тя изплува отново и отново.

Изучавам всяко негово движение. Още когато приближават масата, той взима чаша бяло вино и изпива цялото съдържание, при което сервитьорът му носи още една. Без да се бави изобщо, Джимин прави същото и със следващото питие. Разговаря с хората около себе си, които за мен са напълно непознати. Не отнема време и сервитьорът се връща с нова чаша. Джимин отново изпива съдържанието за изключително кратко време. И не спира и със следващата чаша. Момичето до него го гледа странно и при следващата чаша прави знак на сервитьора да не носи повече. Подшушва му нещо и той кима.

Оглежда се притеснено постоянно и погледът му небрежно минава през мен. Не знам какво да си мисля. Не знам какво трябва да си мисля. Съзнанието ми е в мъгла и хиляди мисли се блъскат в главата ми. Не след дълго нечии глас в микрофона ме вади от транса, в който съм сигурно вече от десет минути. Когато поглеждам Джимин, виждам само как отмества погледа си от мен и го насочва към сцената.

- Добър вечер, дами и господа! – прозвучава силно глас от микрофона.

Нямам представа кой е този мъж, но явно ще играе ролята на водещ. Облечен е в черен костюм и червена вратовръзка. Косата му е внимателно оформена, а на лицето му сияе огромна усмивка.

- Преди програмата ни да започне, искам да ви представя все пак специалните ни гости, чието присъствие е причината да сме се събрали в момента. Двойката е отседнала в хотела ни от няколко дни и днес е готова официално да се представи пред медиите. Приветствайте с много аплодисменти Сеулги от Ред Велвет и Джимин от БТС!

Последват силни аплодисменти, а аз седя неспособна дори да мигам. Двамата се изправят и се покланят заедно. После се връщат на местата си и се усмихват за поредните снимки от камерите.

Сълзи текат по лицето ми без моето съгласие, а сърцето ми се чупи на хиляди парчета. Как е възможно изобщо? Очаквах това, но все пак таях някаква надежда, че поне веднъж ще сгреша с предположението си. Сеулги хваща Джимин под ръка и го завлича към сцената, въпреки намеците му, че не желае да излиза. Камерите не спират да снимат, а Сеулги се усмихва пред тях. Джимин ме гледа. Най-неприкрито е отправил погледа си към мен и сякаш се опитва да ми каже нещо само с очи. Чувствам се толкова слаба и жалка. Въздухът ми свършва и се задушавам от всичкия шум и безпорядъка в залата, който се образува пред сцената все повече и повече. Опитвам се да си поема въздух. Когато осъзнавам, че ми е наистина трудно да го направя, решавам, че най-добре ще е да се махна. И толкова искам. Но нещо ме спира. Не мога да откъсна поглед от тях двамата. Няколко човека бутат микрофони към тях и им задават въпроси. Сеулги отговаря на повечето и побутва Джимин да каже няколко думи. Той сякаш се насилва да се усмихне и отговаря на няколко въпроса сам.