Животът ми

168 7 2
                                    

Здравейте, аз съм Канг Йонджи, на 16 години от България. Името ми е корейско, защото баба ми е корейка а дядо българин а аз съм кръстена на нея. Сега живея е Сеул Южна Корея. Сама..Защо сама ли?Сега ще ви кажа. Родителите ми притежаваха голяма фирма и понеже станаха сътрудници с някъква корейска фирма се наложи да се преместим. Още първата седмица от пристигането ни, те заминаха по работа извън страната... но така и не се сърнаха. Не след дълго ми се обадиха за да ми съобщят че са били убити. Оказа се че убийците са били наети от корейската фирма за да могат да поемат управлението,но полицията го хвана и накрая и двете фирми фалираха. Страдах много, беше ми трудно, но трябваше да го приема някък си защото знаех че рано или късно ще се случи. Колкото и болезнено да беше се наложи аз да ги погреба защото нямахме други роднини... или ги беше сполетяло същото или не им пукаше за нас. Заради сумата от погребението останах с 60 български лева. Вярно че родителите ми имаха не малко пари в банка, но нямах 18 за да ги изтегля. Оставаше 1 седмица до началото на учебната година а на мен ми трябваха пари за училищни пособия, храна, сметки и прочие. Трябваше спешно да си намеря работа. Тогава видях обява заа...

Това е новата ми история.. надявам се да ви хареса.. въпреки че е пълен мазаляк... Пожелавам ви приятно четене.. ❤️❤️❤️❤️❤️

That GirlWhere stories live. Discover now