Dawn

1. -Че искам какво....? Млада, страхлива психоложка.....?

Трейлър

**************************************************************************

-Страх те е!- прошепна мъжа и започна бавно да се приближава към младата жена. Масивната му фигура се движеше бързо и грациозно, около крехката ѝ фигура. Страхът, които тя умело се стараеше да прикрие, предизвикваше леката му, почти незабележима усмивка.

Що за глупачка бе? Да излезе сама от офиса си и да проследи един непознат и то само защото интуицията ѝ го бе подсказала. Погледа и започна да се лута в опит да намери спасение.

-Никой ли не ти е казвал, че не трябва да следиш непознати. Току виж може да се окажат твоите палачи.- отново проговори мъжът и направи още една крачка към нея.

,,Подяволите'', помисли си тя и отстъпи крачка назад. Всичко в нея и казваше да бяга, но сякаш краката ѝ просто бяха забравили как да се движат. Сърцето ѝ започна да бие толкова бързо, че тя се зачуди дали няма да се пръсне от страх.

-Нищо ли няма да кажеш? Сериозно, започвам да си мисля, че те отегчавам.- пошегува се той и вдигна ръка към лицето ѝ, отмествайки един буен кичур от кафявата ѝ коса.

Чак сега младата жена бе разбрала, колко близко бе до нея. Дъхът и все по трудно започна да достига дробовете ѝ, а ръцете ѝ започнаха да треперят неконтролируемо.

,,Това е краят" - помисли си тя, когато отстъпи още една крачка назад и гърба ѝ се удари в едно дърво.

Тъмните му очи се взираха в нея, сякаш очаквайки тялото ѝ да му отговори вместо нея.

-Не ме е страх, от теб.- отвърна най- накрая, опитвайки се да възстанови дишането си.

,,Ха, каква лъжа" , каза си на ум поглеждайки този път право в очите на непознатия.

-Аз съм доктор Хефи Сара Малой. Искам да ви се извиня, че ви следях. Просто видях, че излизате от кабинета на доктор Конър и....- преди да довърши той я прекъсна грубо.

-И решихте да ме проследите, защото съм излизал от кабинета на вашия колега, така ли? Правилно ли ви разбрах?- насмешката в гласът му си личеше и това раздразни Хефи, до такава степен, че страха ѝ се превърна в заядливостта, която майка ѝ наричаше ,,срама на една млада дама".

-Да, точно така, просто чух как спорите и реших, че искате....- отново бе прекъсната.