Лято е. Както се очаква всички са навън, излизат, забавляват се, ходят по купони, наргиле барове (което в сегашно време е нормално за един 13-14 годишен тийнейджър). Това е лятната ваканция между шести и седми клас. Георги (високо момче с тъмно руса коса и зелени очи), е звъннал на Деница (наскоро изрусило се момиче, с кафяви очи и къдрава бухнала коса). Те са се разбрали да излезнат в парка. Не се бяха виждали цяло лято.
По телефона Деница беше казала на Георги, че има да му казва нещо. Естествено то не било ,,за по телефона", затова тя събудила интереса на Георги.
В около 18:00 часа, двамата бяха на оговореното място. Георги веднага я посрещна с:
- Кажи ми сега какво има ?
- Давай да ходим и ще ти разкажа. - каза Деница с леко пренебрежение.
Разхождаха се из парка. Тя овърташе, обесняваше и накрая Георги и каза да кара по същество. Деница му каза, че си харесва едно момче, даже вече са станали гаджета. Георги не очакваше точно такова нещо да му каже Деница. Така да се каже, той беше леко в шок. Естествено следващите му въпроси бяха:
- Добре, как се казва, познавам ли го, от нашето училище ли е, добро момче ли е ?
- Да от училище е и е една година по- голям !- каза доволно и с леко самочувствие Деница.
- Добре де, кажи ми кой е ?- каза Георги с нетърпение.
Но той не очакваше това което Деница му каза:
-Павел !!!
Георги не можа да повярва на думите ѝ. Това беше момчето, с което не можеше да се понася. Той я попита:
- Как така Павел ?- лека ядосано
- Ами точно затова не бях сигурна дали да ти казвам !- със спокоен тон.
- Да, не ми казвай, че си гадже с човека, който най- много мразя на този свят !!!- каза Георги със сърказъм.
- Добре и сега какво ?- попита Деница
- Как, какво. Трябва да...
