Здравейте...мои стари приятели, Здравейте...мои предатели... Спомняте ли си когато ми забивахте безброй остри ножове в гърба и аз падах на студената, мокра земя? Спомняте ли си когато с радост на училище отивах ,но с помръкнало от обиди и болка лице се прибирах? Спомняте ли си как стоях на най-задната маса и всеки ме подминаваше с усмивка ужасна? Спомняте ли си как ми говорехте зад гърба и чувах гласовете ви в своята глава? Спомняте ли си когато бях тиха,немощна и слаба и вие използвайте това за ваша слава? А спомняте ли си когато бяхте и вие такива-все по-разбити и смазани с всяка изминала година...Когато всеки на вас обръщаше гръб и аз ви подадох ръка в най-голямата скръб и макар,че и аз се чувствах зле вашата радост ме караше да се чувствам добре.... И когато разбитите парчета от сърцето ми започнах лека по лека да събирам вие видяхте това и ме зарязахте да продължа душевно да изгнивам. Останах отново сама и в сърцето ми вместо омраза и гняв се пораждаше вече единствено тъга..
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
