Me & You

Глава 14

Гледах от страни как Крис бавно и плахо се приближаваше към сина ни.

Кейл си играеше с дядо си докато не видя Крис да се приближава.

-Здравей! Какъв си ми ти?

Той беше много объркан, за момент дори се натъжи. Толкова много си проличаха. Крис не знаеше как да му каже и реших да се намешам.

- Кейл, това е... татко!

- Наистина ли? - очичките му грейаха. Бързо слезе от скута на дядо си и отиде при Крис. Двамата се прегърнаха, а в мен чувствата надделяха. Разплаках се, от щастие разбира се. Толкова много Кейл копнееше да види баща си и сега когато го видя, надали ще могат да се разделят.

Майка ме стрелна с обвинителен поглед.

- Може ли да поговорим.. Насаме!
Веднага!

- Добре. За какво искаш да говорим?

- Как за какво!? Идваш у дома, с дете на дъце и казваш, че е твое и на Крисчън, сериозно ли мислиш, че ще ти повярвам. Мръсница малка! Досущ на баща си си не можеш да си държиш краката затворени! - изплю тя. Какъв и беше проблема?

- Какъв ти е проблема? Когато дойдохме нищо не каза! Сега си се сетила да дрънкаш врели - некипели! Кога пък толкова се настрои срещу собствената си дъщеря!

- Не си ми никаква дъщеря! Ти скри от мен, за Кейл! Мислиш ли че ще ти го простя! По добре да не знаех за него! Може да си хващаш багажа и да си отиваш, заедно с твоя изклесък!

- Никога повече да не съм те чула да говориш така за детето ми! Няма да ни видиш очите повече!

Тръгнах бясно към кухнята, успокоих си нервите и влязох. Заварих най сладката гледка някога! Кейл и Крис си играеха. Бяха много сладки! Но не можех да оставя нещата така!

- Кейл, скъпи хайде! Трябва да тръгваме!

- Но мамоо....

- Няма но, тръгваме!

-Добре!

- Кажи чао, на дядо и тати! Докато аз събера нещата и ги натоваря в колата.

- Добре мамо! Тате, много ще ми липсваш! Нали ще идваш да ни виждаш..

Не можех да слушам повече, качих се горе и легнах на леглото, сълзи се спускаха безпощадно по лицето ми. Болеше ме, че трябва да ги разделям, а още не ся бяха дори и опознали.

Чух почукване на вратата.

- Да! - бързо изтрих сълзите.

- Ъм, здравей отново! - беше Крис.

- Хей!

- Може ли да поговорим?

- Разбира се!

- Да не си плакала?

- Не, добре съм си!

- Щом казваш. Та, защо отново тръгваш, едва сега видях сина си, за 6 години които съм изпуснал от живота му. Мислиш ли, че за половин час това може да се навакса?

- Може да идваш когато поискаш в Ню Йорк!

- Добре, но...
Телефона му звънна.
- Ало, да скъпа,..... да взема Алекс от детска градина.... Оу,добре....значи ще се видим вкъщи... Да, разбрах... Чао... И аз те обичам...

- Имаш си жена? Нали каза че нямаш....

- Ъм да, мислех че не е важно...

- Идвам с дете, и те питам дали имаш семейство.. Сериозно? Малко акъл нямаш ли да се сетиш за детето?

- Съжалявам, но това не означава, че няма да ви навестявям!

- Прави каквото искаш, с онази ли е? Където ви видях в болницата преди 6 години.

- Не, тоест да, но тогава ме излъга, беше взела документите на някакво момиче от болницата в 211 стая.

Толкова ми е познато. Дали.... Мисля че аз лежах там когато ми казаха че ще имам бебе, но и той беше там, трябваше да го видял, този документ, или... Не знам...

- Аз бях в тази стая. Тогава разбрах, че съм бременна...

- Защо не ми каза още тогава?

- Защото ти се държеше ужасно с мен, но въпреки цялата болка която ми причини, аз успях. Справих се почти сама. Хората от К&К ми помагаха много.

- Известната сладкарница?

- Да, когато избягах от тук това беше второто нещо което направих там, отново съвсем сама!

- Невероятно! Купуваме сладкиши и торти само от там!

- Радвам се, че са ви харесали!

- Но защо К&К?

- Ами кръстих я на сина ни!

- Кейл&....

- Не те интересува!

- Мен?

- Може би...

- Кейл& Крисчън.... Харесва ми!

- Радвам се. Сега ако обичаш излез да си подготвя нещата!

- Няма, ще седя тук!

- Както кажеш..

Събирах ни нещата в тишина, никой повече не обели дума, Крис се разпъна на леглото и го зае цялото. След известно време дойде и Кейл, двамата си лежаха и се гушкаха...

- Тати, защо не живееш при нас?....