Me & You

Глава 15

Това беше върха на черешата! Как ще му обясним сега?! Аз се паникьосах и погледнах уплашено към Крис.

- Татко има работа в града и сега няма да може, може би по натам!

Добре, че се намеси.

- Супер! Но поне ще идваш, нали?

- Разбира се!

- Хайде да тръгваме, Кейл! Татко и без това има работа!

- Добре!

- Хайде, скъпи! Качвай се в колата!

Той послушно се качи, Хера и тя. Крис ми подаде листче с номера си, когато има нужда да му се обадим. И така се кчихме и потеглихме..

Вечерта късно пристигнахме, понеже се отбихме да хапнем. Само се прибрахме, изкъпах е се и заспахме.

На следващия ден излязохме в парка, времето беше много слънчево, Кейл си намери нови приятелчета, оказа се че ще бъдат в един клас. Имаше и едно много срамежливо момиченце, казваше се Оливия. Седях и наблюдавах от една пейка как Кейл къса цветя и ѝ ги подарява. Тя се засмя, след това той я покани да си играят в парка.

Станаха си много добри приятели, оказа се че майка ѝ работи в една от сладкарниците ни. Момиченцето беше с 2 години по мъничка от Кейл, бяха много сладки заедно. Всеки ден си играеха, Олив идваше в нас, спеше при мен играеха си, докато майка и си имаше работа, тя беше болна от рак. И ходеше по болници. Баща ѝ я е напуснал като бебе, и жената се е справяла сама като мен.

Дойде денят за 1вия учебен ден. Майката на Олив почина в болницата. Малката много се разтрои и се затвори в себе си. Грижите за нея се прехвърлиха на мен. Радвам се че не я взеха в някой дом.

Трябваше да се обадя на Крис, да дойде, ако иска де. Да присъства на този ден.

- Ало, Крис?

- Коя си ти? Защо звъниш на мъжа ми?

Стана ми пределно ясно, не исках да се занимавам изобщо. Просто затворих телефона и повече не опитах да му се обадя. По късно ми звъня, но не си направих труда и да вдигна. Облякох двете си съкровища и тръгнахме към училището.

Всичко мина по реда си, след това отново се разходихме в парка и така.

Ежедневието ми беше много еднообразно в последния месец. Оставях Кейл в училище с Олив обикаляхме по магазините да и накупим дрешки, мебели, ходихме в парка и така. Честно казано нищо ново.

Излизах по малко с приятелки, много рядко стъпвах на работа, но не трябваше, повечето неща вършеха Анджи и Джак, на тях проверих грижата като заместник директори на фирмата.

Тъкмо бях оставила Олив да си спи в стаята когато телефона ми извъня. Непознат номер.

- Ало?

- Хей, Джес!

- Крисчън?

- Да, може ли да дойдеш да ми отвориш?

- Един момент!

Затворих телефона, и тръгнах към вратата. Той стоеше пред нея с цялата си прелест и ме гледаше умолително. В двете си ръце държеше сак и куфар.

- Извинявай, че те притеснявам, но може ли да остана? Ще ти разкажа после...

- Влез, дай да ти помогна!

- Няма нужда.

- Остави си нещата в стаята на Кейл може да останеш там, той ще спи при мен.

- Както кажеш.

- След това може да говорим.

Изчакай го да си оправи нещата и седнахме на дивана.

- Какво се е случило?

- Скарах се с Елена..., тя каза че Алекс не е от мен, и дойде уж истинския ѝ баща. Поисках тест за бащинство. Оказа се че е права. Лъгала ме е през всичките тези години. Бях завещал всичко на дъщеря си. Ако знаех по рано...

- Хей, спокойно, имаш къде да останеш, ние сме тук. Кейл много ще се зарадва, може би и Оливия.

- Оливия?!

- Оу да, не съм ти казвала за нея. Майка ѝ почина на скоро, беше моя работничка, но рак я повали. Малката нямаше при кой да остане и понеже се разбираха много добре с Кейл, остана тук.

- Дообрем, ще бъде пълна къща.

- Хаха да.

- Мамоо!

Чу се вик. Бързо станах и се затичах към стаята на Олив. Имаше кошмари. И се стряскаше докато спи.

- Тук съм скъпа! Всичко е наред, мама е тук!

Гушнах я силно и тя мен. Поразсъни се и видя Крис.

- Кой е този чичко?

- Това е.. Ъм..

- Аз съм Крисчън, но може да ми казваш както искаш!

- Ти ли си бащата на Кейл?

- Да!

- Може ли да те наричам и аз татко?

- Разбира се че може!