Website for couples

Глава 32

Марк излезе от тоалетните и сбърчи нос, щом не видя по-малкия да го чака отвън.

- Нали му казах да ме чака? - запита се той и въздъхна. Какво ли очакваше? Че той ще го слуша?

Чернокосият се върна вътре и бе посрещнат от силната музика и викането на присъстващите.

Как само не понасяше такива неща... Защо изобщо се съгласи да дойде? Заради Хюк? Това момче беше една голяма беля... 

Миризмата на цигари, алкохол и разгонени тийнейджъри го отвращаваше и искаше по-скоро да се махне от тук.

Надяваше се Хюк да е отишъл отново на бара, но го нямаше там.

- Къде е Донгхюк? - извика той на Ронджун, щом успя да се докопа до него.

- Не бяхте ли заедно?

- Изчезна някъде.

- Сигурно е наоколо.

- Защо си толкова спокоен?! - изненада се Марк и започна да се огледжда из тълпата.

- Хюк не е дете.

- Напротив. Не може да се грижи за себе си.

- Познаваш ли го изобщо?

- Какво искаш да кажеш? - той го погледна объркано.

- Колкото и да се прави на шут, когато стане напечено знае как да се оправи. Остави го. Пък и явно е имал причина да се напие. - Джун отпи от чашата си.

Чернокосият седна до него, подтискайки треговата си.

- Не те разбирам.

- Хюк ти е казал за непоносимостта ми към шоколада, нали? - Ронджун го прониза с красивите си очи и той кимна. - При него е същото, само че с алкохола.

- Какво?!

- Дори малко количество е достатъчно, за да го напие.

Марк неволно хвана чашата, от която Хюк бе пил преди малко.

- Но той... Изпи сигурно три чаши.

- Рядко го прави, но щом е решил, нищо не може да го спре. Алкохола му е враг, но има моменти, в които се нуждае от него.

- И след като знаеше това, защо го остави да пие? - по-големия се намръщи. - Що за приятел си?

- А какво? Да го спра ли? - Хуанг се засмя звучно. - Не, не мога. Донгхюк е от типа хора, които не могат да бъдат разбрани от всеки. Затова си допадаме толкова много.