Отново стоиш на чина си и отново пишеш в същата тетрадка. Винаги съм се чудел какво може да е толкова важно и интересно, че да не откъсваш очи от тази тетрадка. Толкова задълбочено пишеш и не поглеждаш никого около себе си. Рядко те виждам да говориш с някого. От няколко седмици привличаш интереса ми до наистина висока степен и ми се иска да дойда и да те заговоря. Ти не би го направила. Не бихме си говорили, освен ако аз не направя първата крачка. А и винаги я правя аз. Винаги аз започвам разговорите, защото просто съм общителен и обичам да говоря с различни хора. А ти си различна. И интересна.
Косата ти се спуска пред лицето ти, а очите ти следят молива, който движиш по белите листи. Искам да разбера какво пишеш. Искам да разбера нещо за теб. Защо не говориш? Гледам те от чина до теб, а ти нито веднъж не ме забелязваш. А аз следя всяко твое движение. И всяка твоя реакция. Понякога се усмихваш. Ей така. Съвсем леко и прикрито. Докато си свела глава и пишеш.
Днес не мога да чакам повече. Ще измисля нещо. Нещо забавно. Ще ти кажа нещо. Искам да видя реакцията ти. Толкова си красива.
Изправям се и уверено се отправям към твоя чин. Минавам отпред и се настанявам на стола пред теб. Ти повдигаш леко поглед към мен и слагаш длани върху белите листи на тетрадката си.
- Случайно да си фотоапарат? – питам и почти се засмивам.
Нищо не може да се сравни с обърканото ти изражение в момента. Веждите ти се сбърчват и устните ти се разтварят леко.
- Моля? – първите ти думи отправени към мен.
- Защото се усмихвам всеки път, когато те видя.
Прехапвам устни, за да не се засмея. А ти въртиш очи. Подпираш се на дланта си и отместваш поглед към прозореца. Игнорираш ме. Може би наистина бях глупав. Не трябваше да казвам това. Но няма да се откажа. Отварям уста да кажа друго, но учителият влиза и се налага да стана от мястото си пред теб.
Поне получих някаква реакция. Малко е, но е нещо. И ще ми липсва вълнението, което изпитах, докато ти говорех или чувах думите, които излизат от устните ти. Ще ми липсва до следващия път, в който го направя.
YOU ARE READING
4 o'clock
Romance- Ако десният ти крак е Деня на Благодарността, а левият е Коледа, може ли намина между празниците? - подсмихвам се леко и чакам. Ти покриваш уста с ръце и мога да се закълна, че чувам съвсем за кратко смеха ти и опита да го спреш. Когато сваляш д...
