Поредната

Трагично Минало

18.09.1997 Беше датата, която написа в акта за раждане една сестра.
1кг и 580 грама беше теглото на детето, което подрани и се роди с месец по-рано от очакваното.
38см бе дължината на парчето месо, което лежеше в кувиоза, дишайки неравномерно докато спи.
Валентина, жената родила преди 2 часа също спеше, но на болничното легло.
Един мъж връхлетя в болницата, целия мокър и подгизнал от дъжда навън.
Времето за една сепмевриска вечер бе нетипично. Духаше силен вятър, валеше като изведро, клоните на дърветата опитваха да се борят с бурята, но някои бяха твърде слаби и опитите им бяха нищожни.

- Добър вечер, в коя стая се намира Валентина Христова? - поздрави, жената зад рецепцията мъжът, зададе въпроса, който го интересуваше най-много в този момент и зачака за отговор.

- 204 - мъжът не дочака нищо друго и се втурна към стълбите.
След 5 минути връхлетя в болничната стая и завари съпругата си, която държеше бебето в прегръдките си.
Пристъпи с бавни крачки към леглото и се наведе.
Целуна челото на жена си без да каже нищо.
А тя просто го следеше с поглед пълен с обич.
Той погледна малкото същество, което бе увито в пелените и само едно малко червено личице се виждаше.
- Избра ли име? - попита тихо.
- Чаках теб, исках да решим заедно. - отговори тя без да откъсва поглед от бебето.
- Нали бяхме избрали Кристина?
- Да, но сега като я гледам...- спря за секунда. Погледна към него и после пак върна погледа си към нея.
- Не прилича на Кристина, това име не ѝ отива. - усмихна се
- Тя е моята малка Радост.

На след два дни майката беше изписана, а бебето остана в болницата за още една седмица.

Тя не искаше да се разделя с дъщеря си, но се примири.

Седмица след напускането на болницата се случи трагедия.
Родителите били катастрофирали на път за болницата.
Майката била в критично състояние, а бащата бил с леки наранявания.
Поне така казали на родителите на бащата, които тогава са били малко над 50-те.
- Горкото дете, кой ще го гледа сега... Как ще порасне, докато майка му се оправи, ако изобщо се оправи. - казали си те.
Два месеца по-късно майката се оправила, но имала травма на главата. Лекарите казали, че може да не е същата.
Когато се събуди не помнеше нищо, беше си изгубила паметта. Лекарите казаха, че е временно.
Съпругът ѝ се опитваше да ѝ припомни. Показваше ѝ снимки, разказваше ѝ как се били запознали, влюбили и оженили.
Тя приемаше всичко спокойно и гледаше детето, което не си спомняше как е родила.

След 4 месеца тя си върна паметта.
Една нощ се събуди в 3 часа и започна да вика и да буйства.
Не можаха да я удържат, не беше жената,която познаваха. Повтаряше единствено "Искам Богомил, нека се върне. Богомил до мен, нека я остави онази." Водеха я на психолози и терапевти.
Нищо не ѝ помагаше, хапчетата, антидепресантите. Викаше, плачеше и понякога дори се смееше.
Говореше несвързано и я тъпчехатъпчеха с най-различни лекарства и приспивателни, защото постоянно получаваше нервни кризи.
Съпругът ѝ не се казваше Богомил, а Борис. Близо, но все пак не същото.
Накрая установиха,че си е възвърнала паметта, но до един момент. Разбраха, че бившия ѝ е бил Богомил, напуснал я и тя полудяла. Затворила се в себеси и дори е опитала да се самоубие, затворила се 4 години и не е поглеждала друг. Докато не срещнала Борис. Всичко било хубаво до катастрофата...

Накрая тя влезе в психиатрията, мъжът ѝ не понесал как се развила цялата тази ситуация и станал алкохолик.
Пропиваше се всяка вечер и не търсеше единствената си дъщеря, бе зает в жалки опити да потуши пожара в душата си с алкохол.
Детето останало при баба и дядо си.

------------------
Здравейте, искам да кажа само, че тази история не е кой знае какво, просто реших да се пробвам. Начина ми на писане може да не ви допадне (не, че на мен ми допада), но исках да пробвам и да видя до къде ще стигна... Това е нещо като проект за мен,  и съм готова да понеса критики.
Имам още няколко довършени глави, ако ви харесва нещо моля напишете го в коментарите, ако пък нещо не ви харесва пак го напишете в коментарите.
Лек ден! :)
---------------