Website for couples

Глава 37

Хюк веднага се отдели, дишайки тежко и го зашлеви. Марк изобщо не очакваше това и удара му се стори наистина силен.

- Не го прави отново - предупреди той ядосано.

Чернокосият осъзна, че той не помни разговора им пред нощния клуб. Не помнеше признанието му и случилото се преди това. Може би така беше по-добре.

- Или почакай - не спря Хюк и го погледна надменно. - Не си мисли, че след снощи можеш да правиш неща като тези.

- И защо не?

- Защото аз така ти казвам. Какво направи изобщо, Марк? Защо не го спря?

- Няколко пъти те питах дали искаш да спрем и ти каза не. Какво повече да направя?

- Бях пиян, за бога! - гневът в Донгхюк само се усилваше. - Пиян! Чука ме, докато бях пиян!

- Сега аз ли съм виновен?!

- Ами кой друг?! Ти трябваше да ме спреш!

- До колкото помня ти също го искаше!

- Много знам аз какво искам, когато се напия! Това не трябваше да се случва.

Марк отстъпи крачка назад, давайки му малко място.

- Съжаляваш ли? - той го погледна несигурно.

- Да.

С това Хечан сложи край на спора им и мина покрай него, излизайки от кухнята. Затвори се в спалнята им и затвори вратата, подпря се на вратата, като въздъхна изморено. Проклятие.

Не съжаляваше за станалото. Съжаляваше за това, че си бе позволил да мисли, че ще е истинско. Искаше да забрави казаното от Марк и това да не влагат чувства. Защото той вложи. Макар и пиян, вложи много повече чувства от каквото и да е друго.

Разроши ядно коса и се зае да оправя стаята. Подреди дрехите и леглото, след което неволно погледна надолу и осъзна, че все още е с блузата на другия. Хвана я леко и я надигна към носа си. Сигурно си губеше ума. Напълно се бе побъркал.

От една страна беше облекчен, че Марк знае за онзи случай. Така не се налагаше той да му разказва. В онзи ден сякаш живота му се преобърна. Белезите, които онези кучета оставиха по тялото му, го караха да се чувства грозен и не на място. Самочувствието му съвсем падна и за да го прикрие, предпочете да стане груб. Така щеше да се защити от хорското мнение. Не че би показал на някого белезите си, но така беше по-добре.