Website for couples

Глава 38

Донгхюк вече бе закъснял за първата лекция и влезе в залата през задната врата. С очи намери Ронджун, който едва стоеше буден и се промъкна при него, докато професора бе с гръб към тях.

Дребното момче се стресна, когато усети някой да сяда до него и едва не подскочи.

- Хюк!

- По-тихо - той го сръчка силно и остави раницата си на масата, за да не се вижда.

- Закъсня.

- Така ли? Изобщо не забелязах.

Професорът се направи, че не го е забелязал и се прокашля звучно, за да накара и другото шушукане да спре. Донгхюк направи знак на приятеля си, че после ще довършат разговора и се загледа в дъската отсреща.

***

- Защо закъсня пак? - измърмори Ронджун, когато бяха в столовата.

- Успах се.

- Все още ли имаш махмурлук? Очаквах да ми се обадиш, впрочем.

- Да, съжалявам - Хюк мина с пръсти през косата си.

- Разбира се, че ще съжаляваш, заряза ме там сам - той го изгледа накриво и отпи от сока си. - Как си, след като пи толкова много?

- Добре, предполагам - момчето сви рамене и двамата седнаха на една от масите до прозореца.

- Станало ли е нещо? Изглеждаш умислен - притесни се Джун.

- Не знам, Ронджуни. Имам чувството, че нищо не върви както трябва.

- Да питам ли?

- Спах с Марк.

Русокосият буквално се задави със слюнката си.

- Какво?! - възкликна той и привлече погледите на другите студенти.

- Да, обяви го на всеослушание! - тросна се Хечан и почервеня. - Защо ли изобщо ти казах?

- Добре, извинявай - Ронджун се успокои малко от първоначалния шок. - Наистина ли?

- Не, Джун, на шега. Много ясно, че наистина!

- Господи...

- Не знам как стана. Доста неща от онази вечер ми се губят, нали знаеш как е.

Дребното момче кимна.

Донгхюк никак не носеше на алкохол и въпреки че пиеше рядко, не помнеше събитията, случили се по време на пиянството му.