Website for couples

Глава 39

Донгхюк тъкмо излезе от сградата и забеляза познатата кола. Ако не друго, поне досадния му съпруг бе точен.

Лекциите му свършиха най-после и единственото, което искаше, бе да се прибере и да спи, докато не дойде време да се пенсионира.

Докато вървеше към колата, вдигна очи към мрачното небе. Все още не бе заваляло, но се усещаше напрежението в тежките облаци.

Качи се в колата и метна раницата си на задната седалка.

- Здравей - поздрави го Марк пръв.

- Здрасти.

Всъщност Хюк не знаеше как да се държи с него. В един момент си крещяха, след това той беше мил и му даваше пространство. Снощи му бе казал да умре от глад, а сутринта му направи закуска... Не можеше да го разбере. Отношенията им бяха... сложни.

- Как мина деня ти? - попита Марк след това, подкарвайки колата.

- Става.

- Случи ли се нещо?

- Обичайни скучни лекции. Какъв е този интерес? - той го погледна намръщено.

- Просто попитах. Не може ли?

- Може, предполагам.

Следващите няколко минути прекараха в мълчание и Донгхюк гледаше през прозореца. После се сети за разговора си с Ронджун по-рано.

- Между другото - обади се той, - в сряда ще трябва да дойдеш с мен на едно място.

- Зает съм тогава.

- Не те питам. Казвам ти.

- И аз ти казвам, че съм зает в сряда.

- Аз ти казах пръв. Освободи си деня и готово. Не е трудно.

Марк въздиша раздразнено.

- Къде ще ходим?

- На карате.

- Карате ли? - учуди се той.

- Ронджун има приятел, който тренира бойни изкуства и го покани да отиде.

- Поканил е Ронджун, не нас.

- Е, аз ни самопоканих, така че няма проблем - Хечан се ухили широко, явно доволен от гримасата му.

- Нямаш равен, честно.

- Знам.

Остана им още малко, докато пристигнат и Хюк вече нямаше търпение да се прибере.