Website for couples

Глава 42

Джено му показваше най-различни движения, но дребното момче така и не успяваше да схване. Почваше да мисли, че трябваше да изгледа поне един клип в интернет, за да има някаква бегла представа.

Не знаеше защо бе излъгал Джено, че харесва карате. Искаше просто да грабне вниманието му някак и без да осъзнае, изрече лъжа, която сега го вкара в кофти ситуация.

Опитваше се да следва движенията му, но бе толкова спънат в краката, че сигурно другия вече бе разбрал истината.

Докато Ронджун се правеше на шут, в другия край на залата Донгхюк подскачаше като заек пред досадния си опонент.

- Хайде де - подкани го той развеселено. - Страх ли те е?

- Да не си пил някаква енергийна напитка? - усъмни се Марк, тъй като той беше страшно активен и не се спираше на едно място.

- Не, природно съм си така.

- Това обяснява много.

- Какво искаш да кажеш с това?! - извика му Хечан и дори не му даде шанс да отговори.

Директно се спусна към него, мъчейки се да имитира движенията, които с периферното си зрение успя да запомни от Джено. Само че остана доста изненадан - Марк с лекота отбягваше мижавите му атаки.

- Защо си толкова агресивен? - попита чернокосия, хващайки китката му. - Цял следобед не спря да ме тормозиш.

- Сам се сети, птичи мозък - изсмя се Хюк и използва последния си коз: ритане в пищяла.

Минхюнг отстъпи с охкане и се наведе, за да разтрие удареното място.

- Няма да те оставя да спиш, помни ми думата - каза Донгхюк злобно.

- Ако е заради това сутринта, няма смисъл да си ядосан - той се изправи и го погледна. - Просто шегичка.

- Да, и аз просто на шегичка опрах тъпите чаршафи - захапа го дребното момче.

- Не е като да си ги прал на ръка...

- Млъквай, И!

В този момент Донгхюк с боен вик му се нахвърли, но по-големия пое цялата му тежест и двамата се строполиха на дюшека на пода. Тъмнокосият надигна глава, очаквайки да го е премазал, но просто видя болезнената му гримаса.

- Защо не се дръпна, задник? - изхленчи той, понеже си бе ударил лакътя.

- Нали целта ти беше да ме събориш? - Марк отвори очи бавно. - Защо ми е да се дърпам?