Най-добрият приятел на брат ми [завършена]

Част 8

Когато тръгнах да излизам от стаята... усетих, че нещо ми хвана ръката. Обърнах се и видях, че Калина ми държеше ръката. Дръпна ме и полузаспало ми каза, че иска да остана. Беше достатъчно силно, така че да може и Николай да го чуе. Той се намръщи и ми каза, че ако това е което тя иска, мога да остана.
Така и направих. Тя беше легнала от лявата страна, а аз отидох да легна от дясно. Легнах сравнително далеч от нея, но тя се завъртя и ме прегърна все едно съм плюшена играчка. Опитах да я махна, но беше прекалено трудно и всеки път, когато се опитвах да ѝ вдигна ръката, тя се намръщваше и се вкопчваше още по-силно в мен. Накрая се примирих и аз я прегърнах. Видях, че се усмихна и така заспахме.

Гледна точка на Николай
Когато видях, че Калина хвана ръката на Преслав и му каза да остане, много се ядосах. Не исках той да остава при нея, защото знаех, че пак ще направи нещо, но се примирих с избора на сестра си. Отидох да си легна. Въртях се на всички страни, но не можах да заспя. Отидох в спалнята, за да проверя дали двамцата там спят. Когато отворих вратата видях, че Калина се е сгушила в Преслав, а той си е сложил ръцете на кръста ѝ. Много се издразних и затворих вратата. Не знам какво се случва с мен. От много малки сме най-добри приятели с Преслав, но сега...