Той беше страховито момче,
с не веднъж наранявано сърце.
От много дълго време,
мъчеше го нещо, вътре в него.
Тъмнина обзела го бе,
още като малък- появила се.
Избягван, нагрубяван, отхвърлен, той плачеше в стаята си самотен.
Сам, самичък, вълк единак.
Ронеше горчиви сълзи, пълни с всякакви нарушени обещания и несбъднати мечти.
Заради тях, сърцето му се вледени и на две се раздели.
Веригите на мъката, сякаш го възпираха да се усмихва, да бъде щастлив, да живее.
Оковите тежаха му, но това беше съдбата му-
да гние в дупката от своята глупава постъпка.
Докога щеше да се измъчва?
Колко още щеше да бъде затворник в своята собствена ледена душа?
Лъч светлина появи се- момиче с дълги, сплетени коси, с усмивка зашеметяваща и душица с добро даряваща.
Тя с усмивка узари го, но той на спасението не се озова.
Момичето със златните коси лудо влюби се.
В сънищата си го галише и на ушенце му шептеше:"Обичам те".
Страдалникът се опита да се изправи и за всичко лошо, в миналото, да забрави, но, уви,
това отново бе една неосъществима мечта.
В очите му имаше искри, но в сърцето, от любов- никакви следи.
Това само щеше да му навреди, точно така, както и преди.
Ала заради останалите му черни следи, не искаше да се осводбоди от тези тежки вериги.
Тя разстрояна беше, а него не го болеше.
Златокосият лъч светлина до последно грееше, но никого не стопляше.
Изгнаникът го нямаше.
Скрил се беше надълбоко в своето пусто, жестоко, сърце.
Луташе се в сухата пустиня с веригите на мъката върху своите нозе.
И това не му попречи да разбие нечие друго сърце.
Веднъж си беше казал, че няма отново да се доверява.
Осъзна, че греши. Ключът за оковите беше в нейните очи. Пламъкът, с който го гледаше, нямаше още дълго да продължи.
Мъката натежаваше върху нейните плещи.
Освободи се той от затвора си, захвърли веригите настрани.
Готов беше всичко на ново да изгради, да се промени, но момичето, уви,
вече беше в чужди прегръдки.
Отново сам, отново мрачен.
Щастието разпръсна се като пясък, измежду неговите пръсти.
Отново затворник на собствената си душа, сам, приклещен и заключен в ъгъла,
с веригите на мъката.
-MartinaBo15
