Website for couples

Глава 52

Двамата пътуваха към дома си, потънали в мълчание. Дойонг и Джено останаха в болницата при Джун и Хюк се почувства излишен. Нямаше нужда да се бута там, затова предложи да се приберат.

- За какво мислиш? - попита Марк, спирайки на един светофар. Навън бе облачно и скоро щеше да завали.

- За нищо - отвърна Хечан, но не беше така.

Мислеше за това как не знаеше почти нищо за него. Днес разбра кой е най-добрият му приятел. Днес разбра колко му харесва фитнеса. Наистина имаше доста неща, които не знаеше, а искаше да промени това.

Само че си нямаше и на идея как да го пита без да изглежда глупаво.

Чу се силна гръмотевица и косъмчетата по тила му настръхнаха.

- Нещо притеснява ли те? Или се тревожиш за Ронджун?

- Пак е ял шоколад - Хюк смръщи вежди. - Не може да си набие в главата, че не трябва да го яде. Явно не случайно е рус.

- Може просто да му се е дояло - предположи Марк.

Да, той не знаеше истинската причина.

Нямаше от къде да знае.

- Май има и нещо друго - вметна той и потегли, когато светна
зелено.

- М?

- Умислен си.

Донгхюк се заигра с пръстите на ръцете си изнервено.

- Осъзнах, че не знам нищо за теб - призна той.

- Какво?

- Не познавам приятелите ти, нито родителите ти. Ти познаваш моите и знаеш повече за мен, отколкото аз за теб.

- Познавам само Ронджун - Марк се усмихна накриво. - Другите - не.

- То други няма - Хюк се засмя леко.

Чернокосият стисна волана повече от нужното, спомняйки си разговора му сутрита.

- Не познавам този, с когото говори по-рано.

- М? - Хечан го погледна объркано.

- Сутринта, когато отивахме към фитнеса - припомни той.

- А - Хюк се сети, - с Джехьон ли? Не мога да кажа, че сме чак толкова близки приятели.

- Изглежда, сякаш сте.

- Какво имаш предвид?

- Той ти каза нещо, което те накара да се засмееш. Не помня да си се смял така с мен.