Пореден месец си до мен,
Но все още си толкова студен!
Чисто е съзнанието ти познато,
между нас всичко е признато.
Ще мога ли да те видя пак
Или ще съм изгубена в този мрак,
В който ти ме поставяш
И със думи грешни ме заравяш!
Мислех си ,че те познавам
И пред високият ти щит заставам,
Но защо мълчиш като ме видиш
И без думи смяташ да ме обидиш!
Вървим напред, не плачем
И един след друг се влачем!
Теми колко много са изляти,
А ти удобството ми към теб поклати!
Ти от устните ми взимаш всяка дума
И от ушите ми чуваш всяка струна,
От очите ми виждаш всяка гледка
И всякаш със страдание ти плащам всяка сметка.
Чувството на любовта ме поглъща,
Но всяко твое действие ме връща!
