The Dreamer❤️

13 Глава: Приятели?

-Стефи да седне на празното до Юнги.

ГЛТ на Стефи

Стефи: Добре...

Нямах проблем с това, тъй като не го познавам и не сме разговаряли до сега. Ще е добре да се запознаем. Той е с черна коса като катран, тъмни и демонични очи и бледа кожа.

Юнги не общуваше почти с никой, той е като една мистерия. Според мен той е такъв, защото му се е случило нещо, тъй като човек не може без причина да бъде тъжен или изолиран.

Стефи: Здравей аз съм Стефи, а както каза госпожата ти би трябвало да си Юнги, приятно ми е да се запознаем.

Юнги: Не си прави труда, не се интересуваш от мен. Няма да ти вържа само да знаеш.

Стефи:Нямах това предвид и да интересувам се.

Юнги: Как така се интересуваш от някой, който не познаваш.

Стефи: Ами тогава да се запознаем.

Юнги: Аз съм Мин Юнги както вече знаеш, не обичам хората да ми пречат, мразя курви като теб, които се бутат навсякъде и нямат грам мозък.

Усмивката слезна от лицето ми и се замени с безизразно изражение. Той леко се стресна от рязката промяна.

Стефи: Не обичам да се държа така ама ще се наложи. Просто исках да се запознаем, защото виждам че си сам. И както ти каза, че не се познаваме, ами щом не се познаваме тогава няма да имаш никакво право да ме обиждаш. С какво заслужих арогантното ти държание.Исках да ти помогна с това, че  се запознаем ще можеш да споделиш на някого какво те мъчи, защото виждам какво се случва. Ако някой ден искаш да споделиш на някого аз винаги ще съм на среща. До тогава не си длъжен да говориш с мен.

Гледаше ме с отворена уста сле това, което казах. Най - накрая споделих това което ми е на душата.

СЛЕД ЧАСОВЕТЕ

Бързо си тръгнах от училище и реших, че ще е добре да се разходя.

Стигнах до една гора пълна с цветя и животни( то какво друго може да има в една гора). тя завършваше с една скала. Седнах на ръба на скалата и се загледах. От там се виждаше целия град. Беше прекрасно. Слънцете залязваше, а аз мислих за Юнги( не, не се е влюбила) и за това, което се случи днес. Според мен не е толова лош просто се крие зад една маска.

Изведнъж чух шум и дъхът ми секна. Видях една призрачна фигура която се приближава все повече към мен. 

???:Стефи какво правиш тук приятелите ти се притясняват.

Стефи: Ох... Юнги изплаши ме. Помислих си, че някой ще ме убие.

Юнги: Ти от кога идваш тук.

Стефи: Днес го намерих докато се разхождах. Тук е тихо и си заобиколен от природа. 

Юнги:И аз мисля по същия начин.
Не мога да разбера как все още разговаряш с мен без да ме обидиш за нещо. Как винаги толкова щастлива и мила с хората, които по някакъв начин са те наранили.

Стефи:Защо да те обиждам? А относно за въпроса как съм толкова щастлива, ами радвам се на малките неща, които ми се случват, мечтая. Но това че съм щастлива сега не означава, че винаги е било така. Понякога това е само маска. Винаги съм мила с хората защото може да се променят, а може и да ги опозная мога да им помогна по някакъв начин, мога да се опитам да ги направя по щастливи.

ГЛТ на неутрален разказвач

Очите ѝ блестяха, сякъш мечтаеше.

Юнги: Разбирам те. А какво имаше предвид с това, че искаш да ми помогнеш.

Стефи: Видях в очите ти всичката онази тъга трупана през годините, исках да ти покажа, че има хора, на които да разчиташ, че има светлина дори в непрогледния мрак. А за приятелството... щом те погледнах видях себе си преди време и знаех, че ти трябва човек на когото да споделиш. А сега трябва да се прибера, защото мойте приятели са притеснени.

Юнги беше смаян от чутото. Не знаеше как това крехко същество е преживяло всичко това и все още се крепи, чудеше се как не е забравило какво е щастие. Възхищаваше ѝ се, защото беше преживял същото като нея, но имаше една малка разлика тя го беше преживяла или той само така си мислеше.

И двамата се изправиха и той я прегърна.

Юнги: Благодаря ти, че си до мен и ме изслушваш.

Стефи: За това са приятелите.

Ето я новата глава след толкова дълго забавяне. Лятото ще имаме повече време и сенадяваме че ще успеем да качваме по - често. В коментарите напишете мнението си за книгата или пък имате идеи. Благодарим на хората които все още четат тази книга. Извинете за грешките.

 * vote and comment *