ГЛТ НА Стефи
След като се прибрах ми бяха бясни. Аз просто им се усмихнах и им казах, че отивам да спя.
На следващата сутрин станах по рано от обичайното. Тъй като бях станала, реших че ще е добре да направя закуска. След като се оправих, оставих бележка и излязох.
Не съм от хората, които се оправят по - дълго, нужни са ми 15 минути и съм готова.
По пътя слушах музика и разглеждах града.
Щом стигнах си заех мястото до Юнги, който вече беше дошъл, а като ме видя се усмихна
Започнахме да си говорим. Приличахме си по много отношения.
След дълги разговори мойте приятелчета решиха да се домъкнат, но всичи ме гледаха с презрение, освен Скай, която ме гледаше толкова объркано, не ги разбирам.
Цял ден си говорех с Юнги. Опознахме се и станахме приятели. Но също така цял ден ме игнорираха Хани и Чим. Какво съм им направила?
След училище се разбрах да отидем на нашето място. Аз отидох към тоалетната, а там срещнах Хани която ми беше бясна за нещо.
Хани: Ти гадино как можа?!
Беше се насъбрало цялото училище.
Стефи: За какво говориш?
Хани: Не се прави че не разбираш! Как можа да целунеш Куки!
Стефи:Нищо такова не се е случвало и никога не бих целунала онзи плужек
Хани: Не мога да повярвам каква двуличница си!
Кръвта ми кипна. Още малко и ще се ядосам съвсем а след като се ядосам няма да остане жива душа в радиус от 50 метра.
Стефи: Аз ли? Кой нещастник ти каза тази лъжа? Джънгкук ли? На него вярваш а не на най добрата си приятелка, вярваш на оня плужек който ти разби сърцето, а не на човека който е винаги до теб. Ти си една неблагодарница. Повече не ме търси ако ти потрябва помощ или искаш утеха. - обърнах се на другата страна и викнах - Какво гледате бе, нямате ли си работа?
Не мога да повярвам каква приятелка имам.
Тръгнах по коридора ядосана, а в края на него срещнах Джимин, и той бесен. Какво им става на тия хора бе. Той пък какво ще иска.
Джимин: Как можеш да говориш с хора като него? Не знам дори как си го помислила
Стефи: ОФФФ... Не знам защо ви е крив живота но говорете направо не ви разбирам понякога.
Джимин: Ще го карам направо. Не искам да се виждаш с Юнги, не искам да разговаряш с него.ЯСЕН ЛИ СЪМ!!!
Стефи: Ти какво!!! Нямаш абсолютно никакво право да ми казваш какво да правя или пък да ми забраняваш. И НЕ НЕ СИ ЯСЕН!
Джимин: Напротив имам това право най - добър приятел съм ти и ти мисля доброто.
Стефи: ХАХ! Мислел ми доброто! Ами, ако вече не те имам като такъв, ако ми беше най - добър приятел щеше да ме подкрепиш, а не да ми забраняваш да излизам с хора различни от теб, Хани и Скай. - казах малко по - спойно и си тръгнах.
Отвън на портите на училището ме чакаше Скайлър. Имах нужда да споделя с някой, но времето не беше сега
Скай: Хей! Как си? Нещо има ли?
Стефи: Хей! Нищо ми няма добре съм.
Скай: Дабе кого залъгваш, била си ядосана на някой. Нали? Винаги можеш да ми споделиш. Както ти казваш за това са приятелите.
Стефи: Не е важно и няма смисъл. Вече не съм сигурна ка кого мога да се доверя и не мога да различа приятел и използвач. Искам да остана за малко сама.
Скай: Не знам какво ти се е случило но ми кажи кой го направи. Кажи ми.
Стефи: Знай само, че повече няма да се доверя на никой.
Скай: Веднага казвай кой го направи.
Стефи: Искаш да знаеш!? Искаш да знаеш че мойте "най - добри приятели" ме нараниха по един ужасен начин и дори не знам защо. Това ли искаш да знаеш?
Скай: Недей така това вече е прекалено сигурно преувеличаваш
Стефи: Ето още един човек, който не ми вярва.
Скай: Чакай, Стефи моля те нямах това предвид!
Стефи: Ами какво имаш предвид?
Скай: Не вярвам някой да те е наранил чак толкова.
Стефи: Ами има, питай нашите дружки. Аз отивам да се разходя, ще се прибера малко по късно.
Скай: Добре
Отидох на нашето място. Седнах на скалата, гледах звездите и размишлявах.
Стефи: Как се стигна до тук? Как може да има такива хора?
Юнги: Не мога да знам. Но се опитвам да разбера.
Стефи: Извинявай, за това, което стана. Не трябваше да го чуваш. Това бяха думи, които никой не заслужава да чуе, сигурно си се засегнал.
Юнги: Ти не си виновна. А й аз съм свикнал
Стефи: Напротив. Въпреки че си свикнал пак не ти е приятно.
Юнги: Нищо не мога да сторя.
Стефи: Може ли да те попитам какво ти се е случило?
Юнги: Смисъл?
Стефи: Защо си винаги толкова изолиран. Защо не искаш хората да те забелязват. Защо ги отбягваш.
Юнги: Ами...
Това беше за сега надявам се да ви е харесала. Благодаря на хората, които продължават да четат тази книга❤❤❤💙💙💙. Съжаляваме за забавянето. Ако имате някакви идеи споделяйте ги.
Извинете за грешките.
* vote and comment *
DU LIEST GERADE
The Dreamer❤️
Fanfiction???: Ако си дошъл тук, за да ме разубеждаваш, просто си тръгни. Не смятам да се откажа от това да преследвам мечтата си. ???: Отказах се от това, реших че е по добре да те пусна да си отидеш. Слънцето беше залязло и тя гледаше звездите с онзи блясъ...
