Website for couples

Глава 66

- Благодаря, че ме докара - каза Ронджун и бутна Сиченг по рамото от задната седалка.

- Моля, моля - ухили се той. - Хайде, слизай, усещам дългите крака на Джехьон да ме ръчкат в ребрата.

Всички се засмяха, без Дже, и това се стори странно на Джун.

- Е, до утре - той им помаха за последно и напусна колата, затваряйки след себе си.

Тъкмо щеше да влезе в дома си, когато телефона му звънна. Извади го от джоба на дънките си и се усмихна неволно, когато видя името на Джено на екрана.

- Ало? - вдигна той.

- Здравей - поздрави другия смутено. - Как си?

- Добре, а ти? 

- И аз. Имах малко лош ден.

- Станало ли е нещо?

Ронджун седна на пейката пред вратата, не искаше все още да влиза вътре.

- Не, просто беше много натоварено в кафенето.

- Разбирам. Почини си сега.

- Ти какво правиш?

- Тъкмо се прибирам, момчетата ме докараха.

- Кои момчета?

- От групата. Знаеш, Сиченг, Те, Дже.

- Да, вярно. Чак сега ли се прибираш? Късно е.

- Наложи се. Бях в районното до сега.

- Моля?! - възкликна той силно. - Защо?! Какво стана?! Добре ли си?!

- Чакай, успокой се - Ронджун се засмя звънко, - добре съм. Просто Донгхюк се сби и го изчаках.

- Нещо сериозно ли е?

- Да говорим утре, става ли? Прекалено много ми дойде за днес.

- Добре, както искаш. Той добре ли е?

- Малко е посинен, но нищо му няма.

- Радвам се.

- Утре към обяд ще намина в кафенето - обеща Джун.

- Там съм.

- Добре.

- Ами... Ще затваряш ли? - по тона му си личеше, че се е изчервил.

- Не, ти затвори пръв.

- Не мога, ти го направи.

- Защо аз?

- Просто ти затвори.

- Нямам против да поговорим още малко.