Бялата Кралица

❣️Шестнадесета Глава❣️

Леления

Бурята продължи цялата нощ, и през цялото време сън не ме хвана . Едва на разораване успях да дремна малко и точно когато сънувах най-прекрасният си сън , бяла пухеста , нахална и ацки миризлива твар, ме събуди скачайки върху мен .

- Подяволите Дундьо!! -извиках аз .

- Съжелявам Леле , мисля че е време за първия ти урок!

- Смърдиш ужасно !!

Нямаше как да не отбележа ,миризмата му бе толкова силна и оста , нетърпима за което и да е обуняние.

- Съжелявам - изрече едва едва , свивайки невинно глава под лапите си - Менторката ни , ми обясни как трябва да изглеждам естествено , когато сме в опасност , или просто да не заподозре някой , че съм придружител ... Трябва да съм като обикновенните порове .

- Кажи ми моляте ,този твой естествен порски вид , няма да е постоянен ... Повярвай ми , не бих оцеляла !

Поклатих отрицателно глава , а той ме погледна с озни игрив изкусителен поглед .

- Не разбира се ... - смехотворно отвърна .

Повдигнах вежди облекчена и двамата се засмяхме , в този миг на вратата се почука и се отвори .

- Добро утро ! Чух гласовете ви и предположих , че вече си се наспала .. - рече Кадина с бодра усмивка на лицето.

- Добро утро ! - усмихнах й се мило аз - Може да се каже ... -погледа ми се премести върху невинния ми придружител.

- Как спа ? Всичко наред ли е ?

Загрижено ме попита тя .

- Да , благодаря за всичко ! Спах чудесно. - кимнах с глава, продължавайки да се усмихвам мило и любезно.

- Скъпа , никак не умееш да лъжеш, знаеш ли това ... - весело отвърна тя .

Сведох глава , а белият проклетник се изкикоти дяволито.

- Хубаво е ,че си толкова чиста и невинна душа , но определено имаме доста работа с теб . - усмихна ми се ,а тюркоазените й ириси блестяха заслепително и омайно.

Кадина бе изключително красива жена ! Чудех се ,защо живее сама ? Има ли семейство, близки ?

Облякох една черна рокля и започнах да сресвам дългите си огнени коси. За миг си спомних допира на Дуан по вълнистите кичури. Усетих нежното му докосване , притворих очи и се върнах назад в спомените ,от нашите незабравими моменти . Един от които бе именно, нежното и галантно му докосване по главата, докато решех и сплитах косата си , след омайната нощ прекарана с него . Обичаше да ме гледа докато оправям косата си и винаги разваляше прическата ми ,след като я направех .
Една сълза се стъркули по бузата ми и размъти спомените . Изтрих лицето си и се погледнах в огледалото .