Website for couples

Глава 68

- Кой беше? - попита Марк, който тъкмо закусваше нещо, направено набързо. Учуди се, когато го видя облечен. - Вече си готов?

- Да, трябва да тръгвам - каза той набързо.

- Да не е станало нещо?

- Не, просто един старши иска да говорим за нещо.

- Дано не е сериозно. Искаш ли да те закарам?

- Не, нямам време да те чакам, днес ще си хвана автобуса.

Донгхюк мина покрай него и взе последната му хапка от ръката, лапвайки я.

- Ей!

- Извинявай, не съм ял - той му се ухили чаровно. - Ще тръгвам.

- Добре.

Хюк, без да осъзнава какво прави, застана до високото момче и го целуна за довиждане, излизайки от кухнята. Кога неща като тези станаха нормални? Кога беше почнал да го прави толкова непринудено?

Реши да не мисли за това. Колкото повече го обмисляше, толкова по-странно му се струваше. Искаше просто да се наслаждава на времето с него. Харесваше му да са заедно, харесваха му сладките милувки на другия и нямаше търпение да се прибере след лекции, за да го види.

Не след дълго вече бе пред университета и се качи директно в кабинета на старшия. Накамото Юта бе от младите професори там и нещо като отговорник на техния курс. Ако някой имаше нужда от нещо, ходеше при него.

Почука леко на вратата и щом получи отговор, я отвори.

- О, Хюк - той се усмихна и се изправи леко. - Здравей.

- Здравейте.

- Моля, седни.

Момчето с притеснение пристъпи вътре и зае мястото пред бюрото му.

- За какво искахте да говорим? - попита той, слагайки ръце в скута си.

- Научих за случката от преди две седмици - каза Накамото и погледна към някакви листи пред себе си. - Сбил си се с Тен, а?

Хюк кимна мрачно. Тайно се надяваше никой от по-големите да не разбира, но нещата не се бяха стекли точно така.

- Какво се случи?

- Защо да Ви казвам, след като вече знаете? - той сви рамене.

- Искам да чуя твоята версия.

- Истината е, че аз започнах боя, но той ме предизвика.