❣️ Седемнадесета Глава ❣️

88 11 1
                                    

  Леления бе добре и това ме успокои до голяма степен . Беше се променила  , виждах блясък в очите й , надежда и хъс. Радвах се за нея .  Радвах се ,че е добре и е щастлива. А колко възторжена бе , като споделяше с нас наученото за магията и всичко останало . Честно казано и аз останах изненадана и не по- малко развълнувана ,от всичката тази чудновата информация . Което за пореден път ме навява на мисълта - колко малко познания имам ,за нашия свят. Интересът ми бе привлечен най- много от споменаването на Магьосницата . Лелен , разказваше с такава възбуда и въодушевление , че запали и моето любопитство . Всичко звучеше така нереално и приказно , че бе трудно да се повярва ,че е истина .

Кобилата ми изхрипа и това разсея мислите ми . Огледах наоколо , но не забелязах нищо подозрително. Погледнах към Амбър , която бе присвила очи и гледаше бдително . Яздехме с умерено темпо обратно към къщата . И времето за сега бе спокойно , но това иьобщо не значеше  ,че няма да има нова буря .

Въздишах шумно и това разсея Амбър.  Тази вечер Амадео трябваше да ни посети . Толкова ми липсваше , въпреки че преди два дни бяхме заедно . Нямах търпение да го видя , да потъна в горещите му и страстни прегръдки . Чудех се, дали наистина всички бяха прави ? Дали бях влюбена в него ? Или просто се бях превързала , прекалено много. Каквото и да беше , харесвах начина по който ме кара да се чувствам . Харесвах как пеперудите в стомаха ми пърхаха всеки път щом го зърнех . Започвах глуповато да се изчервявам и да прехапвам устни , всеки път когато се приближаваше към мен с похотлив поглед . А тялото ми изтръпваше от всеки негов допир , целувка или ласка . Толкова бях зависима от него , че дори контролираше удърите на стърцето ми - както ги ускоряваше , така ги и успокояваше

- За какво мислиш ? - думите й веднага ме извадиха от мислите ми , погледнах я примигвайки ритмично няколко пъти.

- За споделеното от Лелен ..

Умело излъгах , и да си призная ,напоследък много добре се спрявах с това  . Явно беше някаква придобита нова дарба - вътрешния ми глас се изкикоти победоносно .

- Да , всичко звучи така невероятно , че ми е трудно да го повярвам ... Но явно поверията се оказаха истина . - засмя се тя .

- Така е ..

- Остава малко до къщата , но небето започва да се стъмява , да побързаме преди бурята да ни е връхлетяла .

Бялата КралицаOnde histórias criam vida. Descubra agora