Website for couples

Глава 74

Малко по-късно, след като тъмнокосия си взе душ, влезе в спалнята. Марк не бе заспал и си ровеше в телефона, но за пореден път не му обърна внимание.

Винаги до сега бе гледал да се върти около него. Тази вечер не му предложи да раздигне масата, не искаше да му помогне да измие чиниите. Всичко това се стори странно на Хюк и разбра, че е сграфил наистина много.

Приближи се до леглото и седна от своята страна, поглеждайки към другото момче.

- Марк? - опита отново той, но нямаше реакция. - Кажи нещо, моля те. Сърдиш ли ми се?

Чернокосият дори не даде признак, че го чува. Донгхюк усети как очите му се пълнят със сълзи, нещо дълбоко в него го заболя. Не предполагаше, че ще му е толкова гадно от безразличието на по-големия.

- Марк, моля те, недей да мълчиш.

Нищо.

Марк заключи телефона си и го остави на нощното шкафче, нагласи се в леглото и му обърна гръб, загасяйки малката лампа до себе си. Хечан едва преглътна заради буцата в гърлото си, но също си легна. Реши да рискува и се измести към него, плахо прегръщайки го през кръста.

- Пусни ме - почти заповяда Марк, а гласът му прозвуча някак студен.

- Няма.

- Донгхюк, пусни ме.

Противно на думите му, той затегна хватката си и положи глава на гърба му.

- Извинявай - измърмори Хюк. - Не ми се сърди.

- Стига, става късно.

- Марк! - подсмръкна тъмнокосия.

Минхюнг веднага се обърна към него, чувайки го да хлипа. Сърцето му се сви при мисълта, че го е накарал да се разплаче.

- Защо плачеш сега? - попита той, този път с мек тон.

- Не плача - отрече Хюк, а сълзите се ронеха по лицето му.

- Напротив.

- Ти си виновен! - сопна се той и се изправи до седнало положение, триейки лицето си.

Марк също се надигна и го погледна. Сетне обхвана едната му страна в шепата си и го принуди да вдигне глава.

- Съжалявам - повтори Хечан. - Не исках да те обидя по никакъв начин. Съжалявам, само не се сърди така. Не ме игнорирай.

По-големият побърза да премахне новопоявилите се сълзи и му се усмихна.

- Добре, не се сърдя, сега спри да плачеш.