Огненочервено

ПЪРВА ГЛАВА

Връхчето на тънката четка се плъзгаше като перце по чистобялото платно и обрисуваше интересни линии с червен цвят. С премерени движения на китката, Нина превръщаше придошлото ѝ вдъхновение в поредната красива картина, която след завършека, смяташе, че ще бъде една от най-добрите, които някога е рисувала. Добавяйки още няколко щриха, младата жена се загледа в едва започнатото си произведение, а след което почти незабележимо се усмихна на себе си. Между пръстите ѝ се настани малко по-дебела четка и я топна в синьо, за да поеме колкото се може повече от цвета, който беше напът да добави върху платното.

Нямаше търпение да я завърши и да види крайния резултат.

Нина беше поставила разнообразните акварелни бои върху палитра, която винаги държеше близо до себе си в случай на шепот на музата ѝ. От време на време тя смесваше цветовете в нея, като ги оставяше да прелеят едни в други, създавайки интересни нюанси, които щеше да използва за картината, обладала артистичното ѝ съзнание. Любовта към изобразителното изкуство се беше зародила в душата ѝ толкова отдавна, че Нина не помнеше да е имало миг в живота ѝ, в който да не е копняла за разливащата се в кръвта ѝ магия, щом започнеше да рисува. Страстта кипеше като лава след всяко следващо докосване на четката до празното платно. А тя обичаше да ѝ се оставя да я завладее.

През големите панорамни прозорци се процеждаха последните слънчеви лъчи, като огряваха всяко кътче от работното ателие на Нина. Малкото помещение беше като целунато от светлината, която сякаш оставяше за сбогом топлите си следи по дървения под. В късните следобеди по това време на годината във Венеция имаше нещо вълшебно, което Нина не можеше да си обясни с думи. Тихите почти до шепот разговори на туристи по време на разходка из тесните улички, грацията на огненото небесно тяло, с която се тълкува и изчезва, красивата песен на поредния минаващ през каналите гондолиер, примамливият аромат на домашно приготвена паста. Италианското градче притежаваше всичко, което беше нужно на един човек, за да се влюби в него.

Въпреки че беше замислена над собствената си привързаност към Венеция, Нина продължаваше да полага старанието на истински художник върху картината си и не изпускаше от поглед платното. Внезапното почукване на вратата и лекото изскърцване на пантите обаче я стреснаха и едва не разля чашата си с вода върху боите си.