Once Brothers, Always Brothers (BG Fanfiction)

💣Sweet Love💣

!В главата има открито сексуално съдържание!

Хари
   Да отидем на хотел с Дея беше лесно взето решение. Проблема се коренеше в баща ми. Той беше този, когото трябваше да убедя. Исках да я отведа от тук по няколко причини, които нямаше начин да споделя с него – първо, за да я изчукам без останалата част от семейството ми да присъства и второ, защото Дани Уест не беше от хората, които бездействат и не предприемат опасни ходове. Не исках да излагам живота ѝ на риск само защото този тъпанар е решил, че сега е подходящия момент да нахълта в къщата ни и да ни принуди да му изпълним поръчка. Дани Уест, или поне така той се представя тук, е един от най-опасните хора в Маями. Никой не би искал да си има работа с него и аз, естествено, от няколко седмици избягвах неговото присъствие, но очевидно Дани не е схванал намека ми. Поръчката му не можеше да се нарече „голяма“, но беше доста сложна за изпълнение и то в рамките на няколко дни. И със сигурност доста хора щяха да пострадат. Може би най-накрая се беше появил негов конкурент, който да му завземе властта? Не знам, и по-добре да не знам. Първото правило на този бизнес е никога да не разпитваш за подробности. Направиш ли го, или те вземат за ченге, или просто те убиват. Затова не исках да се забърквам с някой от тези типове. Направих го само за да предпазя Дея. Не съжалявам, но ми се искаше да можем да избегнем това. Обърка ли се нещо, Дани няма да се поколебае да я използва като жертва.
   Понякога просто животът не ти оставя избор. Все още виждах пред очите си изплашения поглед на момичето ми. Опита се да бъде спокойна, но аз разбрах, че се страхуваше, а да не говорим за Натали. Найл щеше да ме убие, ако дори само косъм падне от главата ѝ. Да приема сделката беше единствения ми вариант. След като наредих на Дея да си събере багажа отидох в кабинета на баща ми. Набрах номера му и изчаках да ми вдигне.

- Хари. – каза той със строг глас.
- Къде си? – попитах го.
- Пътувам към къщата. Станало ли е нещо? – прокашля се той. Досещаше се, че има нещо важно, обикновено не му звъня без причина.
- Ще говорим, когато дойдеш. Ще те чакам в кабинета. – казах аз и прекратих разговора. Нямаше смисъл да го стресирам, докато шофира. Чуеше ли за господин Уест, щеше да му прилошее.

   Десет минути, няколко проведени разговора и една чаша кафе по-късно баща ми най-накрая влезе през вратата на собствения си кабинет.

- Разказвай бързо. Не искам да увърташ. Какво се е случило? – зае мястото си той и ме погледна.
- Дани Уест беше вкъщи. – казах аз.
- Моля? Поканил си го тук? – изненадано подскочи той.
- Не, по-скоро той се беше самопоканил без ничие знание. – обясних.
- Лидия, Натали, Карина, внуците ми, как са? Няма им нищо, нали? – попита ме притеснено.
- Не, те всички са добре. Ще ти разкажа накратко какво се случи. Бях на път да излизам от къщата, когато се появи Уест с неговите хора, които бяха двойно повече от нас. Къщата се охранява добре, но разпределението не е предвидено за такива умишлени ситуации. Влязохме вътре, като първи бях аз и успях да предупредя Дея и Натали, които бяха в тази част на къщата да излязат, но вече беше късно. Хората на Уест ги бяха хванали, докато се измъкват. Той открито ги заплаши. Искаше да му бъде изпълнена поръчка до няколко дни. Нямах избор и приех.
- Приел си? Шегуваш ли се с мен, Хари? – засмя се баща ми.
- За съжаление, не. Не можех да допусна да ги нарани. – оправдах се.
- Имаш ли представа в какво си се забъркал? Уест не е честен играч, ще те изиграе и сам ще отиде да те предаде на полицията. Този тип има психични отклонения. Докато не стане на неговото, не се отказва.
- Знам и именно затова приех. Работата за него беше спешна и сключихме сделка, че ще изработя поръчката му, но съм до там. Той ще остави семейството ни намира.
- Да, докато не се появи още нещо, което ти трябва да му направиш. – промърмори баща ми.
- И какво се очакваше от мен? Ще ми кажеш ли? – попитах го аз ядосано.
- И двамата знаем, че си приел заради крадлата. Не мисли, че с възрастта съм оглупял, защото не е така. Ако онзи я е искал, спокойно е можело да сключите някаква сделка за нея. – каза той и извади пакета с цигари за спешни случаи, а на мен ми пламна още преди да се е докоснал до запалката.
- Чуваш ли се какво говориш, или тъпата ти ненавист към нея, те е заслепила? – отвърнах му. – Дея е с мен, тя е моя и няма да позволя на никой да я докосне. – изясних и тръгнах към вратата, но преди да изляза се обърнах назад. – Между другото, с нея ще останем на хотел за няколко дни.
- Хари! – извика баща ми. – Не разрешавам, за нищо на света. Единственото, което остава е да ти се случи нещо. Нито пък искам да имам внучета от нея, ясно ли е? – предупреди ме той, а аз му се изсмях.
- Лошо ли ще е? – пошегувах се, а той пребледня. – Знам какво правя. Дори да не ми разрешиш сега, аз пак ще го направя, но тогава ти ще останеш без човек, който да работи по поръчката на Уест. Ти решаваш? – скръстих ръце. Истината е, че нямаше никакъв избор.
- Добре. – примири се той, а аз излязох от кабинета му.