Връщам се отново и отново на същите добре познати гробища, където почиват моите роднини и познати.
След изнурителните пътища, студените нощи и непознатите улици, това е нещо като почивка за мен.
Тук на гробищата е топло. Дърветата и цветята са избуяли, сякаш отричайки идеята за самата смърт. А може би такава наистина не съществува. Просто всичко започва отново и отново, за да заличи всичко старо и отминало.
Идвам тук, за да се сбогувам с всички тях, които повече никога няма да видя. Моето студено и сиво ежедневие ме очаква и аз сега си тръгвам от тук...с въздишка за изгубеното време, радостта и емоциите, които някога съм преживял с тези прекрасни, мили хора.
