Website for couples

Глава 86

На другата сутрин Донгхюк се събуди с ужасно главоболие. Още със ставането от леглото беше кисел и не знаеше къде се намира.

Осъзна, че е сам в апартамента и се огледа. След като провери всички стаи и се увери, че Марк го няма, изпита леко разочарование. Щеше да е хубаво другия да е тук, но все пак не можеше да иска от него непрекъснато внимание.

Не си спомняше почти нищо от предната нощ и нямаше представа как се е прибрал. Мина му през ума, че сигурно Сиченг го е докарал, нямаше какво друго да е.

Влезе в кухнята и на масата видя направена закуска, както и блистер с хапчета за глава. Имаше и бележка, която той взе най-напред и я прочете.

"Съжалявам, не можах да те събудя. Надявам се да нямаш голям махмурлук и да хапнеш добре. Трябва да изляза рано за работа, не ми се сърди.

- М."

Хюк се усмихна несъзнателно и прокара пръст по листа. Почерка му бе толкова хубав...

Хвана се, че отново мисли за него. Гледайки реално на нещата, през последните дни не правеше нищо друго. Непрекъснато потъваше в разсъждения за него и за бъдещето им... Чакай. Бъдеще? Нима можеха да останат заедно за по-дълго?

Честно казано, Хюк нямаше да има нищо против да е до него. Чувстваше се добре, беше му хубаво в компанията му и в близко време не смяташе да се разделят.

Седна на масата и първо изпи едно от хапчетата, въздъхвайки. Нахрани се добре, Марк отново не бе щадил храната.

Не му се ходеше в университета, тъй като нямаше особено настроение и реши да си остане вкъщи. Вечерта трябваше да ходят на вечеря при родителите му и се чудеше как ли ще мине. Беше си намислил просто да каже на майка си, че с прословутото му гадже са се разделили и затова е довел Марк. Много добре знаеше, че те няма са одобрят връзката му с момче, така че не му се рискуваше. Единственото, което щеше да предизвика с признанието си, бе гнева им, а нямаше намерение да оставя Марк.

Седеше на дивана, докато мислеше възможни сценарии как ще протече гостуването. Нямаше да му се отрази зле да се прибере в родния си дом, но въпреки това някакво лошо предчувствие го преследваше.

Бе се излегнал пред телевизора, гледайки някакъв филм, който му привлече вниманието. За малко се откъсна от мислите си, потъвайки в действията там. Точно на най-напрегнатата част, чу входната врата да се отваря. Заряза филма и скочи от дивана, изтичвайки в коридора.